Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Медея и нейните деца [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Медея и нейните деца [bg]

Электронная книга - «Медея и нейните деца [bg]». Краткое содержание книги:

Медея Мендес от стария гръцки род Синопли няма свои деца. Нейното семейство са многобройните й братя и сестри, племенници и племеннички, техните стари и нови жени и мъже, деца и внуци. Медея оцелява в Крим след всички чистки, изселвания и преселения, домът й на черноморския бряг е гостоприемно отворен за цялата рода. Тя още от дете става майка на осиротелите си братя и сестри, тя е праведница и магьосница, тя живее с мистериите на живота и смъртта, с хармонията и хаоса. Открива, че е била част от любовен триъгълник, в който е замесена сестра й Александра — по-късно ситуацията ще се повтори огледално и трагично в живота на племенничките й, лиричната Маша и чувствената Ника. Тя не спасява света, но подобно на майка е осиновила цял свой свят, за да го защити от житейските бури и ударите на съдбата: политически колизии, семейни драми, битови неуредици, загуби, предателства, страсти и страдания. Людмила Улицка е една от най-превежданите на чужди езици руски авторки. Книгите й се четат в Германия и Америка, в Турция и Китай, тя е отличена с престижни литературни награди в Италия, Франция и Русия. Родена е през 1943 г. по време на евакуацията на семейството й в башкирския град Давлеканово. Баща й е инженер, майка й — биохимичка. Улицка завършва биология в Москва, работи в Института по обща генетика, през 1970 г. е уволнена заради преписване на „самиздатски“ ръкопис. Безработна и изоставена от първия си мъж, отглежда сама двамата им синове и постепенно се насочва към литературна дейност. Първите й публикации са в началото на 90-те години, днес е измежду най-високотиражните руски писатели.
1 ... 88 89 90 91 92 93 94 95 96 ... 103
Перейти на страницу:

„Да, сестрички… — не беше се задълбочил в тънкостите на роднинската им връзка. — Пълна противоположност. Едната се смее, другата плаче. Взаимно се допълват.“

… Маша три дни не завари Ника вкъщи, макар че не спираше да й телефонира. От Сандра знаеше, че Ника е в града. Най-накрая я намери:

— Ника, къде се губиш?!

И през ум не й минаваше, че Ника я избягва: не беше готова за среща.

— Познай от три пъти! — изкиска се Ника.

— Нова връзка! — изхили се и Маша, тутакси налапала кукичката.

— Шест плюс! — оцени проницателността й Ника.

— Кой при кого идва? По-добре аз да дойда при теб! Веднага тръгвам! — изгаряйки от нетърпение, предложи Маша.

— По-добре на „Успенски“ — предложи Ника. — Майка за три дни сигурно е полудяла от малките.

Както бяха завели децата още в първия ден при Сандрочка, така ги забравиха там. Сандра и Иван Исаевич празнуваха любовта си към внуците и никак не се отегчаваха от тях. Само дето Иван Исаевич непрестанно опяваше да идат на вилата — защо децата да се мъчат в града…

— Не-не, по-добре да дойда при теб, там не можем да си поговорим! — примоли се Маша и Ника се предаде — къде ще ходи, тя си знаеше, че ще трябва да изслуша тази Машина изповед.

От този ден Ника пое ролята на доверено лице. Положението й стана повече от двусмислено, а вече сякаш беше късно да признае, че има пръст в тази история. Маша в любовния си плам бързаше да й разкаже за всяка тяхна среща и това беше извънредно важно за нея.

От много години бе свикнала да споделя и най-незначителното изживяване с мъжа си, но сега Алик не можеше да й бъде събеседник и тя стоварваше всичко връз Ника с все стиховете, които пишеше постоянно. „Расторгуевска есен“39 — пошегува се Маша.

И досега на „ти“ с безсънието, през тези месеци Маша изпадаше в накъсани заешки дремки, пълни със звуци, строфи, тревожни образи.

В сънищата й идваха някакви нереални животни — многокраки, многооки, полуптици-полукотки — символични намеци.

Едно от тях, страшно познато, се галеше в нея и името му също й беше познато, то се състоеше от цифри и букви. Като се събуди, си спомни странното име — Ж4836… Тя се засмя. Това беше номерът, напечатан с черна боя върху платнена лентичка, който тя зашиваше на чаршафите за пералнята…

Всички тези глупости бяха многозначителни. Веднъж сънува съвсем завършено стихотворение, което в полусън записа. Сутринта го прочете с изумление: „Не е мое, не е мое, изключено е аз да съм го написала…“

През „ви“ на „ти“ и после в пропастта на нереалните местоимения, със своя реч напълвам твоята уста, за твоите усилия съм мишена и в дълбини на плътска мрачина, във огъня на прилива свиреп, помита всичко яростна вълна и пада границата между мен и теб.

— Все едно някой ми го е диктувал, виж, нито една поправка — показа тя на Ника записаното през нощта.

Но Ника не се радваше на стиховете й, по-скоро се плашеше. Затова пък много я забавляваше, че тя, уведомявана от Маша за всяка дума, произнесена от Бутонов, за всяко негово движение, знаеше във всеки един миг как е прекарал вчерашния ден.

— Не останаха ли пържени картофи? — попита го нехайно, когато Маша й каза, че предния ден е белила картофи у Бутонов и си е порязала пръста.

Бутонов не говореше с Ника за Маша, тя също не отваряше дума за съперницата си и той реши, че и двете са съвсем наясно с положението и дори са си поделили дните — Маша го посещаваше в събота и неделя, Ника — през седмицата.

Но изобщо не бяха се наговаряли, разбира се, просто в почивните дни Ника ходеше до вилите да види децата: ту Лиза, която беше във вилата на Сандра, ту Катя, която прекарваше лятото при другата баба. Алик младши също беше у Сандра.

Алик старши предпочиташе да дежури в „Бърза помощ“ през почивните дни, за да не губи от лабораторното си време, а Маша, с идеята да не го мами, а благородно да премълчава, излизаше, когато Алик не си беше вкъщи. Той бездруго напоследък рядко се задържаше у дома.

Алик се държеше спокойно и мило, не задаваше ненужни въпроси и разговорите им се въртяха около заминаването. Вече чакаха покана от Израел. И макар Маша да поддържаше обсъжданията по темата, напускането на страната й се струваше нереално.

През септември, когато Ника замина за Тбилиси, Маша направо се изтормози от отсъствието й, опита да й се обади, но не успя да я открие в хотела в Тбилиси. Чрез Ниночка също не можа да я намери.

вернуться

39

По аналогия с творчески плодоносната „Болдинска есен“ на Пушкин. — Б.пр.

1 ... 88 89 90 91 92 93 94 95 96 ... 103
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)