Медея и нейните деца [bg]

— Все едно някой ми го е диктувал, виж, нито една поправка — показа тя на Ника записаното през нощта.

Но Ника не се радваше на стиховете й, по-скоро се плашеше. Затова пък много я забавляваше, че тя, уведомявана от Маша за всяка дума, произнесена от Бутонов, за всяко негово движение, знаеше във всеки един миг как е прекарал вчерашния ден.

— Не останаха ли пържени картофи? — попита го нехайно, когато Маша й каза, че предния ден е белила картофи у Бутонов и си е порязала пръста.

Бутонов не говореше с Ника за Маша, тя също не отваряше дума за съперницата си и той реши, че и двете са съвсем наясно с положението и дори са си поделили дните — Маша го посещаваше в събота и неделя, Ника — през седмицата.

Но изобщо не бяха се наговаряли, разбира се, просто в почивните дни Ника ходеше до вилите да види децата: ту Лиза, която беше във вилата на Сандра, ту Катя, която прекарваше лятото при другата баба. Алик младши също беше у Сандра.

Алик старши предпочиташе да дежури в „Бърза помощ“ през почивните дни, за да не губи от лабораторното си време, а Маша, с идеята да не го мами, а благородно да премълчава, излизаше, когато Алик не си беше вкъщи. Той бездруго напоследък рядко се задържаше у дома.

Алик се държеше спокойно и мило, не задаваше ненужни въпроси и разговорите им се въртяха около заминаването. Вече чакаха покана от Израел. И макар Маша да поддържаше обсъжданията по темата, напускането на страната й се струваше нереално.

През септември, когато Ника замина за Тбилиси, Маша направо се изтормози от отсъствието й, опита да й се обади, но не успя да я открие в хотела в Тбилиси. Чрез Ниночка също не можа да я намери.