Медея и нейните деца [bg]

Пътят от „Нови черьомушки“ до „Пироговка“ се превърна за него в истински Гьотинген36. Започна с трудовете на другаря Ленин, задължително четиво за изпита по история на КПСС. Продължи с Маркс, увлече се по Хегел и Кант и по обратен път навлезе в историята — влюби се в Платон.

Четеше бързо, по някаква особена серпантинна система — на цели параграфи по няколко реда едновременно. След много години обясняваше на Маша, че всичко е въпрос на скорост на възприемащите структури, даже й нарисува някаква схема.

Дал простор на бързия си мозък, той си изгради представа как трябва да изглежда човекът вселена и успоредно с медицината взе да ходи в университета на лекциите по биохимия на Белозерски и по физика на Тарусов. Интересуваха го проблемите на биологическото остаряване. Не беше безумец и не ламтеше за безсмъртие, но по някакви биологически параметри изчисли, че естествената граница на човешкия живот е около сто и петдесет години. В четвърти курс публикува първата си научна статия в съавторство с известен учен и с още един вундеркинд.

На следващата година стигна до извода, че клетъчното ниво е грубо, а за работа на молекулярно ниво му липсват знания. Попълваше ги от чуждата научна периодика.

Много години по-късно, когато си беше спечелил изключително име в американската наука, Алик казваше, че най-интензивните му години са били именно студентските и че цял живот се захранва от идеите, до които е стигнал през последната учебна година.

Същата година се запозна с Маша. Бившата му съученичка Люда Линдер, почитателка на неофициалната поезия, понякога го мъкнеше по апартаменти и литературни клубове, където процъфтяваше самиздатът и дори Бродски при гостуванията си в града не пропускаше да чете свои стихове, които по-късно му спечелиха Нобелова награда.

Този път Люда го замъкна на литературна вечер, където рецитираха свои стихове няколко млади автори, единият дори многообещаващ, но той рано посегна към наркотиците и скоро умря.

Маша рецитира първа, като най-млада сред най-младите. Нямаше много хора: както се казва в такива случаи, само свои плюс дежурния доносник, по съвместителство административно началство.

Преходният период беше в зенита си, шейсет и седма година: хлябът почти без пари, но пък словото, устно и печатно, бе добило нечувана цена. Самиздатът вече започваше пробен сондаж на почвата, Синявски и Даниел вече бяха осъдени, „физиците“ се отделиха от „лириците“, а забраните не обхващаха май само зоологическите градини.