Грозните [bg]

Толи преметна чувала през рамо.

— Да вървим.

— Едно… Две… — Шефа направи пауза. — Леле, майчице! Имаме проблем, млада госпожице.

— Какъв?

— Ти си без обувки!

Толи погледна краката си. В паниката беше изхвръкнала боса от бараката. Досега й беше лесно да върви по прашните улици на селището, но в гората…

— И десет метра няма да минеш, дете.

Шефа свали сака от рамото й и й подаде пластмасовата кутия.

— Сега върви.

— Но аз… — започна Толи, — аз не искам да се връщам обратно в града.

— Съгласен съм, млада госпожице, аз също не бих имал нищо против някой свестен зъболекар да поработи в устата ми, но всеки от нас трябва да направи своята жертва. Затова започваме сега. — При последната дума той рязко я избута иззад варела.

Толи се препъна напред, оказвайки се без никакво прикритие в средата на улицата. Един автолет изрева сякаш точно над главата й и тя машинално се приведе, хуквайки напред към прикритието на гората.

Агентът от „Извънредни“ обърна глава в нейната посока и спокойно скръсти ръце като учителка, която е спипала малките да играят на забранено място.

Толи се зачуди дали пиперът ще има въздействие върху жената. Ако и на нея подейства по същия начин, имаше шанс да стигне гората. Дори ако трябва да играе ролята на примамка. Даже и без обувки.

Но ако се окаже, че са хванали Давид и тя няма повече да го види…

Тази мисъл отприщи внезапен прилив на гняв в нея и тя се втурна право към жената, стиснала кутията с две ръце.

Усмивка раздвижи жестоките черти на агента.

За част от секундата преди двете да се сблъскат, жената сякаш се изпари, изчезвайки като монета в ръката на фокусник. При следващата крачка Толи усети, че нещо твърдо удари пищяла й и болката плъзна по целия крак. Тялото й полетя напред, ръцете се протегнаха, за да омекотят удара, кутията се изплъзна и отлетя встрани.

Падна тежко на земята и дланите й поеха силата на удара. Докато се гърчеше в праха, Толи зърна агента да се навежда над нея. Жената просто се беше навела с неуловима за окото скорост и Толи се беше препънала в нея като непохватно мъниче в суматоха.

Докато разтърсваше глава и плюеше попадналата в устата й пепел, Толи мерна кутията с пипер на една ръка разстояние. Запълзя към нея, но в този момент върху тялото й се стовари смазваща тежест и тя заби лице в праха. Усети как извиват ръцете й на гърба и ги завързват, а твърдите пластмасови белезници се врязват в плътта й.

Опита се да се съпротивлява, но тялото й отказа да помръдне.

След това ужасната тежест се вдиша и една обувка я преобърна по гръб без никакво усилие. Жената от „Извънредни“ стоеше над нея, усмихвайки се студено, с кутията в ръце.

— Гледай ти, гледай ти, още една грозна — каза жестоката красива. — Само стой мирно. Не искаме да ти причиняваме болка, но ще го направим, ако се наложи.