Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Пост-апокалипсис » Грозните [bg]
Грозните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Грозните [bg]

Электронная книга - «Грозните [bg]». Краткое содержание книги:

В свят на екстремна красота всеки нормален е грозен… Една река разделя града на две. От едната й страна живеят обикновени хора, като нас. А отсреща е градът на Красивите. Окъпани в светлина блестящи кули, музика, съвършени хора и безкрайно забавление. Това е светът, за който си мечтаят тези, които в сравнение с красивите, се смятат за грозни. За да попаднеш в него трябва просто да станеш на 16 години и да се подложиш на малка козметична операция. После минаваш реката и безкрайния купон започва… Само че не всички искат да станат красиви. Някои се замислят — какво ли има извън този разделен на две високо технологичен свят. Някои вече са излизали тайно, носят се слухове за други градове и общества. Когато стават на 16, две приятелки трябва да изберат — да се подложат на операция, или да предпочетат бягството — към тайното, неизвестното и опасното. Натам, където може би ще разбулят тайната на красивите. „Грозните“ е изпълнен с напрежение роман за приятелството и предателството, за свободния избор на човека, за ценностите в живота. Това е една от тези книги, за които казваме, че стават „култови“ за читателите. Неслучайно приключенията на героите продължават и в романа „Красивите“. Толи скоро ще навърши шестнайсет години и нетърпеливо чака рождения си ден. Само след няколко седмици тя ще претърпи операция, която ще я превърне от отблъскващо грозна в изумително красива. Стане ли красива, тя ще бъде изстреляна във високотехнологичния рай, където единственото задължение на обитателите му е да се забавляват. Но Шай, приятелката на Толи, не е сигурна, че иска да стане красива. След бягството на Шай Толи научава за една съвсем непозната страна от света на красивите и тя не е особено привлекателна. Властите предлагат на Толи да избира: да открие и върне приятелката си, или никога да не стане красива. Изборът на Толи ще промени нейния свят завинаги…
1 ... 82 83 84 85 86 87 88 89 90 ... 128
Перейти на страницу:

— Ами ако дойдат?

— Никой няма да дойде. Сигурна съм.

Давид се усмихна и прегърна Толи, отдалечавайки я от огъня.

— Е, Толи Янгблъд, ти определено знаеш как да се изразяваш. Знаеш ли, щях да ти повярвам, даже просто да ми беше казала.

— Не, трябваше да го направя именно по този начин. Трябваше да го изгоря. За да съм сигурна.

Той я целуна по челото и се разсмя.

— Ти си красива.

— Когато казваш това, аз почти… — прошепна тя.

Внезапно вълна от изтощение помете Толи, сякаш заедно с медальона беше хвърлила в огъня и последните си сили. Беше изтощена от бесния бяг дотук, от дългата нощ с Мади и Аз, от тежката работа през деня. На следващия ден трябваше да се срещне с Шай и да й обясни какво се е случило между нея и Давид. Естествено, видеше ли, че медальонът вече не е на врата й, тя веднага щеше да се досети.

Но така или иначе Шай никога нямаше да разбере цялата истина. Металното сърце беше обгоряло до неузнаваемост, а заедно с него и тайната й мисия беше заличена завинаги. Толи се отпусна в прегръдката на Давид и затвори очи. Образът на горящото в огъня сърце изгаряше очите й отвътре.

Вече беше свободна. Сега д-р Кейбъл никога нямаше да дойде тук и никой нямаше да я раздели от Давид и от Мъглата, нито пък да направи с мозъка й онова, което операцията причиняваше на красивите. Тя вече не беше внедрена. Тя най-после беше намерила своето място.

Толи усети, че плаче.

Давид мълчаливо я поведе към бараката. На вратата се наведе да я целуне, но тя се отдръпна и поклати глава. Шай беше вътре. Трябваше непременно да говори с нея на следващия ден. Това никак нямаше да е лесно, но Толи знаеше, че вече може да се справи с всяко изпитание.

Давид кимна в отговор, целуна пръстите й и прокара ръка по една незаздравяла драскотина на бузата й.

— До утре — прошепна той.

— Къде отиваш?

— Да се поразходя. Трябва да помисля.

— Никога ли не спиш?

— Не и тази нощ — усмихна се той.

Толи целуна дланта му и се промъкна вътре, където изхлузи обувките си и се сви на леглото, както си беше с дрехите, заспивайки за секунда, сякаш бремето на земята най-после се беше вдигнало от раменете й.

На следващата сутрин се събуди от всеобщия хаос, от звука на тичащи крака, от виковете и свистенето на машини, нахлули в съня й. Небето отвъд прозореца беше почерняло от автолети.

„Извънредни ситуации“ бяха пристигнали.

Част III

В огъня

Като оная глава на Медуза е красотата, която мъжете с оръжие все търсят да отсекат. Най-смъртоносна е тя, когато умира самата, но даже мъртва ще вкаменява и жили пак.

Арчибалд Маклийн, „Красота“

Нашествието

Толи извърна очи от прозореца и не видя нищо друго, освен празни легла. Беше съвсем сама в бараката.

Тръсна глава, замъглена от съня и недоумението. Земята се тресеше под босите й крака, а бараката се люлееше пред очите й. Внезапно плексигласовото стъкло на един от прозорците се раздроби, отвън нахлу доскоро заглушаваната какофония и оглуши ушите й. Цялата постройка се разтресе, сякаш всеки момент щеше да се срути.

Къде са всички останали? Дали вече бяха успели да напуснат Мъглата, оставяйки я съвсем сама да посрещне чуждата инвазия?

Толи се втурна към вратата и я разтвори широко. Точно пред нея кацаше един от автолетите, ослепявайки я за миг с облака пепел, вдигнал се при приземяването. Тя разпозна страховитата форма на колите на „Извънредни ситуации“, с каквато я бяха отвели при д-р Кейбъл. Тази обаче имаше четири лъскави витла — по едно на местата, където са колелата на наземните коли — хибрид между обикновен автолет и рейнджърски хеликоптер.

Такъв автолет може да стигне навсякъде, досети се Толи, както в града, така и сред дивата природа. Тя си спомни думите на д-р Кейбъл: „Ще бъдем там в рамките на няколко часа“. Толи прогони тази мисъл от главата си. Тази атака не можеше да има нищо общо с нея.

Автолетът се приземи с тъп удар. Нямаше време да стои като истукан и да се чуди. Тя се обърна и побягна.

Селището беше потопено в хаос, изпълнено с дим и бягащи фигури. Готварските огньове бяха разпилени извън траповете и още живите въглени изгаряха всичко, върху което попаднеха. Две от големите сгради бяха в пламъци. Навсякъде между краката на хората тичаха уплашени пилета и зайци, пепел и сажди се виеха в яростни вихрушки. Десетки мъгляни сновяха наоколо, едни се опитваха да гасят пожарите, други — да избягат, а трети просто се въртяха панически в кръг.

1 ... 82 83 84 85 86 87 88 89 90 ... 128
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)