Гордост [bg]

— Нали ти казах, Сал. За утре ще намеря храна за Тъфи и ако времето се задържи до края на седмицата, което означава и повече публика, събираме парите и се омитаме оттук. Ще изплатя на Джими каквото му дължа, и всичко е наред.

— Колко мислиш, че ще съберем за една неделя, а, Кеп? Напоследък и по петдесет долара не правим. Според мен здравата сме закъсали; никога няма да се оправим.

— Така е, Сал, но в края на миналата седмица валя почти непрекъснато. А сега времето се оправя и, изглежда, още дълго ще се задържи хубаво. Вярно е, че позакъсахме, но сега предавката е вече в ред и тръгваме. Спахме на земята, гладувахме, но затова пък посъбрахме пари за път.

Джими отива да си вземе една щайга за стол, минава зад гърба на Кеп и започва да се кълчоти в пантомима, която изобразява автомобилен състезател, върти въображаемо кормило, навежда рязко глава и накланя тялото си уж по посока на завоите.

Сали свежда очи.

— Не знам, Кеп. Страх ме е.

Джими сяда. Ръкавите на долната му риза са навити до раменете, за да се вижда татуировката върху бицепсите му. Протяга се и взима две филии хляб и ги слага една до друга на масата! Върху едната нарежда две парченца наденица, а другата дебело намазва с кетчуп от единия до другия край с помощта на джобно ножче. Облизва ножчето от двете страни, обръща филията с кетчуп върху тази с пушената наденица и поднася сандвича към устата си. Изблизва коричките там, където червеният кетчуп е потекъл.

Захапва сандвича и сосът покапва върху масата и опръсква ръката му. Облизва пръстите си. Не поглежда нито към Кеп, нито към Сали; яде съсредоточено. Попремества задника си върху щайгата и пръдва. Всичко това се извършва автоматично, като че ли е част от ежедневен ритуал. Кеп поглежда към Сали; с изискани маниери, тя бавно и вглъбено маже своя сандвич; тогава се обръща към Джими.

— Слушай какво, Джими, дори да ни се налага да живеем като скотове, моля те да не преиграваш тази роля.

Джими надига общата бира, изгълтва една трета от нея, примлясква с уста и обърсва устни.

— Я стига, Кеп! Всеки на мое място, който яде само боб и боклук, ще почне да пърди. Ти бъди благодарен, че още не съм взел и да повръщам, тогава ще видиш на к’во ще ти замяза бърлогата.

От дъното Тъфи зинва в мощен рев, който постепенно заглъхва в хрипове и покашляния. Джими обръща глава към клетката и се изхрачва.

— А онова говедо там може да си прави каквото иска, нали? Пикае, сере, пърди, реве, каквото му кефне. Мразя я тая угоена улична котка!

Сали отхапва миниатюрен залък от своя сандвич, дъвче го замислено и преглъща. Заковала е очите си върху Кеп.

— Така е, Кеп. Когато Тъфи пусне някоя от смрадливите си бомби, докато караме по стената, както направи снощи например, аз едва не припадам, но един ден ще пусна кормилото и двамата ще излетим от пистата. Не се търпи, казвам ти. И само това ли? Устата му мирише на клоака. Когато се обърне към мене и зине да реве, кълна ти се, една клечка кибрит, и дъхът му ще пламне, такава смрад е.