Похищението [bg]

— Таблоид ли? Какво общо има това с теб?

Адам закри лицето си с ръце. Силно изчервен, започна да обяснява, разказа за срещата си с Търнър и с другите журналисти, за статията в „Нюз ъф дъ Уърлд“ и за убеждението си, че информацията най-вероятно е изтекла от същия висш служител в ЦРУ, който би трябвало да ръководи издирването на Морган.

Бен-Меир слушаше, без да го прекъсва, със замислен вид.

— Не разбирам защо това ти се струва толкова страшно — каза той. — За децата и за другите ти близки сигурно няма да е приятно. Вероятно няма да е от полза и фактът, че новината за отвличането на Морган е стигнала до пресата, макар че, честно казано, според мен няма голямо значение. Ден-два неколцина необразовани хора в Англия сигурно ще говорят лошо за теб, но какво толкова?

— Забравяш за частта, свързана с Морган. За така нареченото сексвидео.

— Нали каза, че статията се позовава на слухове. Защо да я приемаме сериозно?

— Притеснявам се за въздействието от нея в Газа. Върху похитителите и върху ХАМАС.

Бен-Меир се засмя невярващо.

— Състоянието на брака ти е толкова тяхна работа, колкото и моя. Във всеки случай аз не смятам, че „Нюз ъф дъ Уърлд“ се чете от много ислямисти в Газа. Повярвай ми, не се притесняваш за каквото трябва.

— За мен е облекчение, че го казваш. Но за какво трябва да се притеснявам?

— Според мен е очевидно. Спечелил си си влиятелни врагове. Опитват се да те разстроят и ако искаш да ги надхитриш, трябва да действаш бързо.

— Тоест?

— Няма време за губене. Знаят, че си в Израел и ако се надяваш отново да отидеш в Газа, трябва да заминеш колкото може по-рано, иначе те ще се погрижат границата да бъде затворена.

— ЦРУ поискаха да им дам време до края на седмицата и аз обещах да си помисля. Водели деликатни преговори с похитителите и съм щял да ги осуетя, ако се върна в Газа.

— И ти им повярва?

— Не съвсем.

— Виж, ако се постараят, ЦРУ в крайна сметка ще се справят с ХАМАС, макар да се налага да започнат от много ниско стъпало. Обаче при последната си среща бяхме единодушни, че от ХАМАС надали имат нещо общо с покушението, а аз се съмнявам, че някой от Управлението разговаря с „Джанбия ал-Ислам“.

— В такъв случай какво да правя?

— Трябва да отидеш лично. Възможно най-скоро. Има и друга причина. Разбирам защо цял ден си мислил за статията в „Нюз ъф дъ Уърлд“, обаче забравяш нещо. Аз дори не знаех какво е това издание. Знам обаче, че историята за отвличането на Морган е съобщена и от израелското военно радио, от „Маарив“ и най-важното — от „Ню Йорк Таймс“. След като е в ефир, всички я знаят. И други репортери ще те потърсят. Президентът на Съединените щати вече е упълномощил говорителя си да заяви, че приема този проблем много сериозно. За щастие той ще прекара този уикенд в Кемп Дейвид или някъде другаде, обаче утре се връща във Вашингтон. Нямаш време за губене. Готов ли си?