![Похищението [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/9/9/pohishchenieto-bg-download.jpg)
Похищението [bg]
- Автор: Роуз Дэвид
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-269-3
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Похищението [bg]». Краткое содержание книги:
— Заповядай. Да отидем в кабинета ми. Имам новини.
Качиха се по светло мраморно стълбище и завиха наляво по някакъв коридор. Усещаше се оживление: по коридора сновяха служители, влизаха и излизаха от кабинетите, някои бяха с униформи, други — с изгладени панталони и елегантни ризи с дълги ръкави. Повечето носеха папки. Към края на коридора Кадер отвори вратата на някакво преддверие и кимна на Адам да мине пред него. Спря да размени няколко думи с асистентката си — млада жена със сива рокля с дълги ръкави и кърпа на главата, после въведе посетителя в просторен кабинет с климатик, бюро от твърда дървесина, нов компютър и карта в голям мащаб на Газа, закачена на стената. Две черни кожени канапета и едно кресло бяха разположени край ниската масичка.
— Кафе или чай?
Адам помоли за ментов чай.
Кадер се разпореди на асистентката си през отворената врата.
— Хубав кабинет — отбеляза Адам.
— Мисля, че го дължим на щедростта на данъкоплатците от Европейския съюз. Така че, благодаря на Бога за тях и за това, че си тук.
Докато чакаха чая, Кадер попита как са децата и как се справя Адам. Щом им поднесоха напитките, той стана и затвори вратата.
— Ялла. Така. — Вдигна поглед към Адам, впери в него тъмнокафявите си очи и се усмихна победоносно. — Нашите служители от разузнаването бяха доста заети. След като възстановихме реда, проверихме много следи, много източници на информация. Влиянието на престъпните колаборационисти на ционистите, които контролираха страната, е прекратено. Хората отново се чувстват в безопасност и ни вярват. Затова с радост ни дават сведения. По тази причина вече знаем много повече за „Джанбия ал-Ислам“. Знаем името на лидера им. Казва се Карим Муслех. Много опасен човек, сражавал се е в Афганистан, на Балканите и в Чечения. Както вече ти казах, той е такфири: убеден е, че хората, които не са съгласни с него, не са мюсюлмани и трябва да бъдат убити. Знаем и кой е заместникът му — палестинец от Йордания. Казва се Абу Мустафа. И тук идва добрата новина. Знаем къде държат жена ти. Дано да си готов, защото планираме да я освободим скоро. Довечера.
Първият звук, който Морган чува през стената, е нещо средно между стенание и пъшкане, като че ли скитащ домашен любимец е получил неочакван и жесток удар. Тънката мазилка почти не заглушава онова, което се случва впоследствие: думкане по пода, стъпките на някой, който опитва, но не успява да избяга от нападателя си, тракането на бравата, която се оказва заключена и поредица от викове — отначало от гняв, а впоследствие със сигурност от болка. Разнася се стенание и гласът на Зейнаб, който крещи на арабски. Морган отново долавя думата харам. Събарят стол или нещо друго, отеква шумна вибрация, която разтърсва и пода на нейната стая, а после горе пада още нещо — този път тупването е по-меко, тупване на човешко тяло. Чува се гърлен мъжки глас, а собственикът му звучи все по-задъхан, гласът е на човек, който не се поддържа във форма, а разчита само на тежестта си. Сигурно е Акил. Морган разпознава още няколко думи: шармута, арабската дума за „кучка“, изсъскана с ужасяваща злоба, а също бинт химар, „магарешка щерка“. Следва нещо още по-лошо — този път мъжът нарича Зейнаб кус уммик, „п… ти майчина“ — фраза, която е табу в арабския, както и на английски, и накрая изграчва заповед: кул айри, „лапни го“.
Последното предизвиква измъчен протест. Морган чува още един удар и после пронизителен писък. До този момент звуците, които стигат до нея през преградата от мазилка, която я отделя от Зейнаб и Акил, са лишени от повторяемост. Били са звуци на нападение. Сега обаче добиват ритъм. Мъжът престава да говори и сумтенето му става по-дълбоко. Освен физическо усилие то издава и удоволствие, ликуващо лигавене — на мъжа определено му е приятно. Морган си го представя как се поти, противния му дъх и жълтите му зъби в лицето на Зейнаб, и цялата се разтреперва, когато чува как писъците на момичето стават все по-пронизителни и по-отчаяни.