Похищението [bg]

— Добре — рече той, когато седнаха на масата. — Освен ако не се договорим за нещо друго, разговорът ни е поверителен и точка. Не искам думите ми да бъдат приписвани на „приятели на Адам Купър“ или на друг измислен източник.

Доре и Пърлстийн отговориха утвърдително.

— Засега — каза Търнър. — Само засега.

— Малко се учудвам да ви видя тук — каза Адам и изгледа Търнър с нескрито пренебрежение. — Не допусках, че отвличането на американски служител в Близкия изток е типична храна за британски таблоид на Мърдок.

— Точно тук грешите — възрази Търнър. — Ние възприемаме… международните отношения и на политическо, и на лично ниво, много сериозно. А във вашия случай има замесени и хлапета.

— Хлапета ли? Какво имате предвид? Не намесвайте децата ми или край с интервюто. Ясно?

— Спокойно! Адам, приятелю, не искам да те обиждам. Казвам само, че щом децата ти са при твоите родители в Оксфорд — и не, това не съм научил от поверителен източник, а от телефонен разговор с баща ти, — това придава допълнителна актуалност на историята за нас, нали ме разбираш? Леко семейна гледна точка, така да го кажем. Няма да публикуваме техни снимки или нещо подобно.

— Както и да е, да се върнем на основния проблем, ако обичате — намеси се Пърлстийн с нескрито раздразнение. — Нека ви уверя, че „Ню Йорк Таймс“ не се интересува кой се грижи за децата ви и не възнамерява да нахлува в живота им.

— Искам още от самото начало да уточним нещо — каза Адам. — Има причина още да не е оповестено за отвличането на Морган. И тя е, че ако публикувате дори едничка дума за това, ще изложите живота й на риск. Не мога да ви опиша колко е важно. Но ще ви обещая нещо: ако и тримата се съгласите засега да не публикувате нищо, ще дам интервюта на всички ви, когато тя бъде освободена — на вас и на никой друг.

— Това не е възможно — възрази Доре.

— Как така не е възможно? Да не си въобразявате, че можете да си седите и да се правите на Господ?

— Не е възможно, защото израелското военно радио вече оповести историята и я излъчва през последните три часа. Само основните факти: че тя е изпълнявала задача, свързана с контрол върху спазването на човешките права, че никой не я е виждал от края на март и че американските и израелските власти правят всичко по силите си да организират освобождаването й. Вече е твърде късно.

Адам се опита да запази самообладание. След като седмици всички в Управлението му се бяха клели, че ще запазят пълна секретност, сега това!

— Как е изтекла новината? — попита той. — Имало ли е някакъв брифинг?

— Съжалявам, но не мога да ви разкрия какво сме научили аз или други журналисти по същите условия за поверителност, при които вие разговаряте с нас — каза Пърлстийн. — Естествено, последното, което някой от нас иска, е да застраши живота на съпругата ви. Но както каза Хайм, тайната вече се разчу.

Адам съзнаваше, че единственото, което може да направи, е някак да ограничи нанесените щети. Поне да се помъчи да не разгласява пред света, че е в Израел и търси Морган.