Савската царица
- Автор: Мар Якуб Адол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лиляна Анастасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Савската царица». Краткое содержание книги:
Среща цар Соломон и любовта им се превръща в легенда. Невероятната история на Македа, Савската царица е великолепна и ярка като разказ от „Хиляда и една нощ“, вдъхновена едновременно от народните предания и от реалните исторически факти. Тя ни води по следите на изгубеното племе, преживяло „другия изход от Египет“, представя ни раждането и възхода на огромната империя, над която властва „царицата дева“, загадъчната прелъстителка на сина на Давид. Якуб Адол Мар, бивш етиопски посланик, син на лютерански пастор и етиопска принцеса, пише романа в началото на века, а неговата внучка открива за съвременния читател един изключителен разказвач на вълшебни приказки за възрастни.
— Нека всеки се изкаже — извика той. — В този дебат по отношение на лице, което не попада под нашите закони, свободата на мисълта е гарантирана.
— Ето тук е недоразумението — иронично подхвърли главният равин. — Поради това колегите ми мълчат. Въпросите на прочутата царица са толкова прости, че и дете би им отговорило. Да, едно дете би ги решило според собствения си темперамент…
— Според това дали е с кротък или агресивен темперамент — уточни Натан.
— Дали е артистична натура, затворена в себе си, или е жадна за приключения и пространство! — продължи Симеон.
— Не е наша работа да съдим управлението на тази известна владетелка! — отсече Хайзар. — Не става дума и за разбиранията на цар Соломон!
— Така е, съгласи се управителят на Иафа, но постъпките им са много различни в единия и в другия случай. Да се одобри единият, означава да се осъди другият. А обичаят е съветниците на гениалния цар да му казват какво мислят. Колективната мисъл на равини, хора на изкуството и воини не се отдалечава никога от светлите заповеди на нашия цар. Когато той говори, ние всички сме захласнати от думите му, които озаряват нашия ум.
— Ние винаги сме мислили еднакво, поде Бен Елеазар, и редът на Иехова е неоспорим: „едно сърце, една мисъл“!
— Божият призив се отнася до единението на еврейския дух — заяви първият левит. — Да бъде благословена царица Македа, която идвайки при нас е първата мисионерка на единението на всички израилеви души.
— Божият промисъл не е покана за вадене на меч — отряза Соломон, обобщавайки човеколюбивата си доктрина. — О, царице, моите съветници и аз не можем да те осветлим по първия ти въпрос. Отговорът на този въпрос е в твоето сърце и в светлината на вдъхновения ти поглед, царете се раждат с правото да убиват. Аз познавам владетели, чиито угризения са толкова тежки, колкото са завоеванията им.
Съветниците мълчаха, завладени от кроткото му слово. Мерари се осмели да наруши тишината.
— Велики царю, знаете ли, че всички тези завоевания Савската царица е посветила на Божията слава, че с плячката построи храмове, училища и направи народа си богат чрез търговията?
— Перлата е много прочута и много чиста — отговори Соломон. — Въпросът, който тя ни поставя, изключва хвалебствия, защото хвалебствията са на устата ни всеки час. Вие сте най-великата между цариците. Царуването ви е изпълнено с чудеса. Вие питате Соломон и съветниците му какво да бъде — мир или война? На този въпрос нито Соломон, нито съветниците му могат да дадат отговор.
— Разбирам — каза Македа, — че престижът, който получаваш заради ума и мъдростта си, царю на гениите, пазител на печата и служител на Ковчега на Завета, е над военната слава. Прекланям се пред тази светлина. Силата на моите армии се сразява с една твоя дума само…
Царицата седна отново на мястото си и даде знак на Мерари да продължи четенето.
— Вторият дебат се отнася до мен лично. Имали ли са право да изтръгнат от баща ми и от мен, неуко дете, клетвата да остана девица през целия си живот? И ако са имали това право онези, които са ме задължили да посветя девствеността си на Симиена, не мога ли да абдикирам, за да се омъжа и да царувам в Сава? Това е вторият ми въпрос.
В съвета настана отново тишина. Соломон иска да остави на учените свобода да се произнесат по този деликатен проблем, но след като никой от тях не проговори, той призова мъдростта им.
— Съветници мои, отговорете на царица Македа. Тя е повярвала, че сме достойни да я осветлим относно мъката, която тежи на живота й. Какво ще кажете за клетвата, която я лишава от естественото право да бъде жена?
— Бог е велик и върши добре своите дела — осмели се тогава да каже главният равин Бен Елеазар. А Бог е казал на човеците: „Вървете, растете и се умножавайте.“ Словото му е свещено и никоя клетва не може да го нарушава.
— Да, Бог е велик — каза изправяйки се великият левит. — Той е дал на човека сетивата — осезание, обоняние, вкус и зрение. Не зачитат словото Божие онези, които променят творението на Иехова, като пречат на едно човешко същество да си служи с едно от сетивата си. А любовта е функция на сетивата. Така че, царице, не са имали право да ви принуждават да се откажете от сетивата си, както би било нечовешко да ви направят сляпа или глуха.
— Нашите жени са заченати, за да раждат — потвърди още главният жертвоприносител. Бог така е пожелал. Любовта и любовната наслада са най-голямото удоволствие, което Бог е дал на човеците, за да ги доближи до небето. В тържествения миг, когато мъжът дава свещеното си семе, за да създаде човешко същество, той е най-близо до Бога, а жената става частица от Бога, защото тя приема материята и я развива в утробата си. Това значи, че девствеността отдалечава човеците от Бога.