Савската царица
- Автор: Мар Якуб Адол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лиляна Анастасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Савската царица». Краткое содержание книги:
Среща цар Соломон и любовта им се превръща в легенда. Невероятната история на Македа, Савската царица е великолепна и ярка като разказ от „Хиляда и една нощ“, вдъхновена едновременно от народните предания и от реалните исторически факти. Тя ни води по следите на изгубеното племе, преживяло „другия изход от Египет“, представя ни раждането и възхода на огромната империя, над която властва „царицата дева“, загадъчната прелъстителка на сина на Давид. Якуб Адол Мар, бивш етиопски посланик, син на лютерански пастор и етиопска принцеса, пише романа в началото на века, а неговата внучка открива за съвременния читател един изключителен разказвач на вълшебни приказки за възрастни.
Якуб Адол Мар
Савската царица
На Нейно Величество Императрицата на Абисиния
Заудиту I,
Царица на цариците,
Лъвица на племето на Иуда,
Славна потомка на цар Соломон и царица Македа,
дъщеря на Негово Величество Император Менелик II.
Авторът учтиво моли Нейно Величество Императрицата да приеме посвещението на този труд с обичайната й благосклонност като принос към величествената история на славните й предци.
Предговор от Македа Кечам, внучка на автора
Понякога в старите чекмеджета съществуват скрити съкровища. Ръкописът на тази книга е едно от тях. Дядо ми ни го завеща при смъртта си заедно с пръстена с печат, който доказва княжеския му ранг, като последна връзка на потомците му с неговата родина. Якуб Мар е роден от брачния съюз на лютерански мисионер — германеца Йоханес Майер с етиопска принцеса — Сара Негусие. Така семейството му се сродява с Рас Микаел, придворен на император Менелик II и военачалник на Уоло, област, разположена в Североизточна Абисиния. От тази родословна връзка ще е наследил и благородническата си титла — Лидж Енгеда Уорк Зе Уоло (Принц Енгеда Уорк (златният гост) от Уоло). Към 1890 г. заминава да учи в Европа, впоследствие той ще стане част от онази вълна на етиопски интелектуалци, която в началото на двадесети век ще остави следи върху реформаторското мислене в страната.
Завърнал се в родината след завършването на образованието си, той става последователно кмет на Адис Абеба и съветник на император Менелик и на императрица Заудиту. Тя му заръчва да събира легенди, приказки, псалми и устни предания, свързани с историята на Савската царица. В резултат на тези проучвания се появява ръкопис от две хиляди страници, предаден на императрицата, но от който и до днес няма никаква следа.
Какво значение е имал този труд? Соломоновата династия е царувала в тази страна без прекъсване от 13 в. до падането на негуса Хайле Селасие през 1974 г. Различните монарси, изредили се на престола, винаги са доказвали своята легитимност чрез родството си с библейските предци: Савската царица и цар Соломон. Следователно може да се предполага, че изследването, поръчано на дядо ми от императрица Заудиту, е преследвало същата цел.
Към 1922 г. Якуб Мар е назначен за консул на Етиопия в Брюксел. И там, непрекъснато ръководен от грижата да съхрани по-добре и да направи достояние наследството на цяла една цивилизация, на границата между действителност и мит, вдъхновен от предишни изследвания, той започва да пише роман на френски език.
И така, историята на Македа, Савската царица, е написана през двадесетте години на този век. Би било напразно да се търси до каква степен устната традиция съвпада с историческата правда. Достатъчно е читателят да се остави да бъде завладян от наситената с нюанси поезия, с която авторът описва етиопския характер, от символиката на едно царуване и на една почти хилядолетна империя, на едно „славно минало“ и на една изтънчена цивилизация, чиито „достолепни красоти Западът все още не подозира“. Основа на една династия, легенда на един народ, библейска история, тази песен за любовта пресъздава за нас с много ухания, цветове, светлини и сенки един свят на страстни чувства, на интриги с ориенталски привкус.
Македа Кечам
Предговор на автора
Винаги съм искал да осветля някои тъмни периоди от историята на моята родина Абисиния. Стори ми се, че най-добрият начин, по който бих могъл да засвидетелствам горещата си любов към нея, е като допринеса тя да си възвърне достойното място, което й се пада в историята на народите в света.
Царуването на императорите, завладели част от някогашния Египет и Арабия до днешна Сирия, си остава много слабо познато. Това славно минало, носещо духа на една много изтънчена цивилизация, крие достолепни красоти, за които Западът все още и не подозира. Още по време на работата си като упорит изследовател съм имал щастието да предизвикам интереса на европейски учени към трагичната епопея на това минало, от което са останали много значими и крайно любопитни руини.
Тази епопея, която представлява цикъл от хиляда и седемстотин години — от 10 в.пр.Хр. до 7 в.сл. Хр., се е запечатала много неясно в паметта на човечеството. Наистина не една археологическа и географска френска, английска, германска, италианска и американска експедиция е обходила част от тази империя. Намерили са останки от внушителни паметници, цокли, пиластри и надписи, издълбани в скалите, чиито преводи били поверени на международните музеи в томове, които ще останат за нещастие неизвестни за широката публика. За мое голямо съжаление привлечените от тези открития учени са изоставили древните ръкописи, чиито откровения съдържат цял един свят от истини.