Савската царица
- Автор: Мар Якуб Адол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лиляна Анастасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Савската царица». Краткое содержание книги:
Среща цар Соломон и любовта им се превръща в легенда. Невероятната история на Македа, Савската царица е великолепна и ярка като разказ от „Хиляда и една нощ“, вдъхновена едновременно от народните предания и от реалните исторически факти. Тя ни води по следите на изгубеното племе, преживяло „другия изход от Египет“, представя ни раждането и възхода на огромната империя, над която властва „царицата дева“, загадъчната прелъстителка на сина на Давид. Якуб Адол Мар, бивш етиопски посланик, син на лютерански пастор и етиопска принцеса, пише романа в началото на века, а неговата внучка открива за съвременния читател един изключителен разказвач на вълшебни приказки за възрастни.
— А ти имал ли си много жени?
— Погледни този прекрасен розов храст, Македа. Аз съм очарован от него. Цветовете му са стотина и радват възхитения ми поглед и обоняние. Тъй както розовият храст краси природата, така и избраните от мен жени красяха живота ми, преди да срещна теб.
— Значи ще кацаш от цвят на цвят, а от мен ще изискваш най-фанатична вярност?
— Погледни пак тази роза — отговори Властелинът. Тя може да цъфти само на този храст: точно така и моята съпруга, в обятията на друг, може да обича само мен.
Македа показа бурно несъгласие.
— Детето от моята кръв няма да се оформи в моя корем, а в твоя. Ако детето не е от мен, а от някой друг, Бог ще те накаже за цял живот и ще те гори всеки път, когато целуна по челото този син, който няма да е от моята плът. Ето затова жената трябва да бъде вярна.
— Върховенството на мъжа следователно е желано от Бога? Каква жестока несправедливост!
— Не виждаш ли Македа, че това лъжевърховенство е само награда, обещана от Йехова на мъжете, които страдат, мъчат се и се убиват, за да издържат семейството. Какво е илюзорното върховенство на мъжа в сравнение с това на жената, която има грация, чар и прелъстителност. Жената е господстващата!
— Ти за всичко имаш отговор — каза Македа, изморена и победена.
И двамата замълчаха. Мъдрият цар щеше да изчака отговора й, щом тя искаше така. Но той се боеше все пак исканият от нея срок да не би да е само претекст, за да бъде той изместен. Хайзар му бе разказал за асирийския войн на име Асадарон, който с дързост и магия бе завоювал в сърцето на Савската царица място, което може би все още заемаше.
Беше вече късна нощ, светлините на града бяха угаснали. Музиката бе спряла. Македа пожела да се прибере в своя палат. Качи се на колесницата си и Соломон я гледа как се отдалечава, бяла сянка, неуловима като облак.
Пречистата перла се изплъзваше от пръстите му, убягваше му като мъгла. Соломон се прибра в Павилиона на небесните хармонии, където в страстни часове пресъздаваше поривите и тъгите на сърцето си в песни, изписани върху тайни папируси.
А Македа намери убежище в залата си за молитви. Сне дрехите и накитите си и облече черна роба. Спомни си напътствията на мага Белоша как да накара своето астрално тяло да проговори. Втренчи поглед в една червена светлинка в нощта, коленичи в дълго съзерцание, след което опря чело петдесет пъти о мраморния под. С прилива на кръв в главата, мисълта й се избистри.
Легна си по гръб. Успокоеното й сърце биеше кротко. Съсредоточила се върху себе си, тя постепенно подреди мислите си, и те й се откроиха съвсем ясно. Целият й живот се изниза пред очите й, от детството до този ден, в който трябваше да вземе окончателното си решение, и тя помоли Йехова да й даде сили.
Великият цар, потънал в идеали
Девствеността на Македа е Божи дар за народа на Иудея, Слава на Бога! Осанна!
Между столицата и укрепения лагер на Македа се разменяха послания всеки ден. Царицата на утрото не само се тревожеше за правителството си, но и се боеше, че бидейки далеч, можеше да изгуби влияние върху народите си. Наистина в съседните страни често се надигаха недоволства и като кървава вълна връхлитаха от град на град. Затова тя очакваше с неоправдано безпокойство подробните доклади за моралното здраве на нейните провинции, които управителите бяха длъжни да й изпращат.
— Никога вашите народи не са били по-мирни и по-щастливи — опита се да я успокои Мерари. Като се има предвид, че Ваше Светло Величество праща заповед след заповед в Сава, на всички е ясно, че пътешествието ви в Иерусалим не създава прекъсване, което да благоприятства бунтове.
— Точно така, Мерари. Аз никога не съм била толкова активна и не съм работила толкова много. В Иерусалим съм, а всичко е така, сякаш не съм напускала двореца си. Устройвам завладените провинции и засяването на земите им. Експлоатирам нови мини, строя кораби, копая канали и водни басейни. Строя градове и откривам училища. Поправям несъвършенствата на теорията ни. Аз движа цялата империя, а Якуб изпълнява. Но клетвата, Мерари, мисли ли за клетвата, от която се освободих?
— Царицата е господарка и на своя, и на нашия живот!