Савската царица
- Автор: Мар Якуб Адол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лиляна Анастасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Савската царица». Краткое содержание книги:
Среща цар Соломон и любовта им се превръща в легенда. Невероятната история на Македа, Савската царица е великолепна и ярка като разказ от „Хиляда и една нощ“, вдъхновена едновременно от народните предания и от реалните исторически факти. Тя ни води по следите на изгубеното племе, преживяло „другия изход от Египет“, представя ни раждането и възхода на огромната империя, над която властва „царицата дева“, загадъчната прелъстителка на сина на Давид. Якуб Адол Мар, бивш етиопски посланик, син на лютерански пастор и етиопска принцеса, пише романа в началото на века, а неговата внучка открива за съвременния читател един изключителен разказвач на вълшебни приказки за възрастни.
— Тогава как става, че законодателството ви, за което се говори толкова откакто сте в Иерусалим, е тъй различно от нашето? — подхвърли главният жертвоприносител Натан.
Македа разбра, че тези мъже, горди с произхода си и знанията си, искаха да я въвлекат в опасна словесна битка. Тя се опита да я избегне, като се обърна направо към Соломон:
— Вярно е, че нашите правилници са доста различни от вашите. А целта на идването ми беше именно да те помоля, царю, да изпратиш някои от твоите учени равини и левити да посветят моя народ в законите и обредите на Иехова. Ако си съгласен, ще ми изпратиш и архитекти да построят великолепни храмове, защото аз искам да почета Всевишния с величие.
— Всички тези учени ще тръгнат с теб, царице! — отговори Соломон. Моето царство е посветено на Бога, а твоето желание е благословено…
— Научихме — поде главният равин — че сте изменили брачното си законодателство така, че положението на мъжа спрямо жената е променено из основи. Бихте ли ни го обяснили? Защото да си признаем това ни се струва твърде противно на законите на Иехова и това ни учудва. Трябва да знаете, царице, че се осмеляваме да ви кажем това, поради привилегията ни да бдим над ритуалното изпълнение на божиите закони.
— Чудесно е, че бдите за доброто изпълнение на религиозните закони — отвърна Македа. — Провъзгласените от нас закони са от изключителната компетенция на държавното управление, и аз не съм нарушила вярата. Исках само в историята на света да се запише моята воля за установяване на свободата и върховенството на жената.
Макар да се въздържаха от уважение към нея, опонентите й се стараеха да й докажат колко концепцията й бе слаба. Безспорно жената имаше право да иска известни предимства, но интересът на обществото изискваше тя да остане пазителка на домашното огнище, да поддържа огъня, да създава и поддържа семейството, без което обърканото човечество щеше да върви към упадък.
— А вашето законодателство — продължи великият левит — е насочено в противна посока. Съществува опасност, върховенството, което отреждате на жената, да засили всъщност безпътността и разпуснатостта на нравите.
— Струва ми се неоспоримо — подчерта Соломон, — че тези закони са били породени от някакво дълбоко чувство на нашата славна царица. Да даде Иехова да узнаем скоро какво е било то.
Македа погледна царя с учудване, чувствайки, че той чете мислите й.
— Ти си въплъщение на мъдростта, царю, и аз ти имам доверие. Ти сигурно ще откриеш в душата ми онова, което окото на простосмъртния не би могло да прочете.
— За това Господ трябва да ми помогне — прецени Еклисиастът, а дотогава нека първо приемем милостивата ни царица в нашия Храм, след като нейното желание е такова. Преди това главният равин и първият левит ще трябва да я въведат в историята на нашата религия, да я запознаят със смисъла на обредите ни и с правилата на собствените ни закони.
Много скоро разговорът на сътрапезниците, развеселени от виното, придоби общ характер. Началникът на кавалерията отправи комплимент към царицата за хубавата и стройна осанка на нейните амазонки, а след това поиска да узнае дали отсъствията им по майчинство не разреждаха редиците им.
— Моите стражи ще се ръководят винаги от савския принцип — отговори Пречистата перла, — а той накратко е следният: „Любов към родината и омраза към мъжете.“ Така че няма за какво да се страхувам в това отношение…
Присъстващите избухнаха в смях, като помислиха, че става дума за шега. И то до такава степен, че главният ковчежник Хайзар заяви сред всеобщото веселие:
— Този офицер няма да се обиди от теорията ви, царице, защото неговият девиз пък е „да служи на родината и да мрази жените“.
Въпросният офицер промълви нещо, видимо поласкан.
— Дали този мъж не мрази жените, защото те не са го харесали? — заинати се Перлата.
Присъстващите прихнаха да се смеят, още по-силно, но Соломон ги прекъсна.
— Македа, скъпа моя царице, ти говореше за брака като за сделка или съзнателен избор. Нещата не са точно така. Бракът е разцъфтяване на любовта, а любовта е въпрос на сърцето, душата и ума. Липсата на това чувство у животните доказва, че човекът е по-висше същество. Няма правилник, който може да възпре това чувство, и ти напразно водиш своята ожесточена борба, защото поданиците ти няма да те следват.
— Макар да искам да убия любовта, нямам намерение да осмивам това чувство, което лично аз не разбирам. Моята съдба, великолепний царю, е да бъда месия на правата на жената, както ти си апостолът на божите служители. Тази роля ми е била наложена жестоко и аз няма да се откажа от нея.