Савската царица
- Автор: Мар Якуб Адол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лиляна Анастасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Савската царица». Краткое содержание книги:
Среща цар Соломон и любовта им се превръща в легенда. Невероятната история на Македа, Савската царица е великолепна и ярка като разказ от „Хиляда и една нощ“, вдъхновена едновременно от народните предания и от реалните исторически факти. Тя ни води по следите на изгубеното племе, преживяло „другия изход от Египет“, представя ни раждането и възхода на огромната империя, над която властва „царицата дева“, загадъчната прелъстителка на сина на Давид. Якуб Адол Мар, бивш етиопски посланик, син на лютерански пастор и етиопска принцеса, пише романа в началото на века, а неговата внучка открива за съвременния читател един изключителен разказвач на вълшебни приказки за възрастни.
— Ето как от царица на справедливостта и красотата се превърна в царица на изкуството и добротата. Да бъде благословен Йехова, ако с мъдростта си и любовта си към хармонията, Соломон, е допринесъл за това ти вдъхновение.
После двамата пиха сладко вино от златни чаши и хрускаха сладкиши, леки като заобикалящата ги носталгична музика на арфа.
— Трябва да знаеш, царю, че тази вечер съм дошла при теб, за да ти благодаря, че свика Свещения съвет, където думите на старейшините бяха като сноп силна светлина…
— Не ми благодари, царице, а препрочети римуваните слова, които преди осемдесет дни дадох да изпишат на египетския папирус за тебе. Като ги прочетеш, ще откриеш отново тогавашното ми обещание.
— Препрочетох на глас посланието ти, златни царю, като най-хубавата песен, която ушите ми са слушали досега.
Монархът с осемстотинте жени изглеждаше пред Македа като стеснително дете. Направи знак с покритата си с пръстени ръка и взе арфата. От устните му се отрони най-новата му песен, вдъхновена от спокойната нощ, величествения декор на галилейските планини и гори, от красотата на звездите, и цялата възпяваше любовта. Македа бе притворила очи в опиянение. Пръстите й се бяха вкопчили в ръба на дивана, твърди като струни. Соломон й заговори:
— Ти ми заяви, царице, че желанието на баща ти било да обедини евреите в една империя. Затова си дошла в Иерусалим. Бъди благословена, защото правиш това, което трябва да правиш, и Йехова те е вдъхновил. Но за да се съберат заедно всички евреи, трябва да се обединят и империите ни. Мислила ли си за това, Македа? Само така делото ти ще е пълно, завършено, окончателно. А вчера в Съвета аз ти казах: Не с меч, Македа, никога с меч, а с любов! Господ е свършил добре своето дело. Поставил е девица на пътя ми на човек, въплътен от него, негов слуга, пазител на Ковчега на Завета и Печата. Той пося в сърцето ми любовта към теб, като най-красиво цвете, с най-много цветове, най-ароматно, най-рядко. Всичко се подрежда по божията воля и ти трябва да видиш непременно тайнствената подредба и хармонията на неговите желания… Не ми отговаряш? Знаеш ли, че те моля да станеш моя съпруга и да ми дадеш хубав син, който да стане цар на нашите споени от любовта и кръвта империи?
— Знаех всичко, което щеше да ми кажеш, о, Соломоне, защото отдавна съм отгатнала твоята страст. Очите ти са като книга, словата ти са прозрачни като египетско стъкло, сърцето ти е дъхаво като санталово дърво. Всичко около мен ми подсказваше какво щеше да ми кажеш. И все пак аз не мога да ти дам отговор тази вечер.
— Не си ли сама, о, Перло, господарка на съдбата си и на милионите хора, които се прекланят пред волята ти?
— Да, Соломоне, така е, решението ми зависи само от собствената ми воля. И все пак, тази сутрин съобщих в моята столица чрез сигнали присъдата на твоя Съвет. Очаквам реакцията на моите народи. Дай ми няколко нощи за размисъл. Предчувствайки какви дълбоки промени в живота ми ще донесе изоставянето на клетвата, моите съветници и армиите ми са в тревога. Представят си вече законите ми отменени, мъжете, получили обратно недостойните си привилегии, и същевременно жените в Симиена и Сава, изпаднали ведно с царицата в робство на мъжете и любовта.
— В такъв случай ще искам отговора ти след три дни, Пречиста перло. Но колко невярна представа имаш за любовта поради продължителната ти девственост, от която чувствата ти към мъжете са деформирани!
Македа все още упорстваше върху развалините на осемнадесетте години упорита защита на своята догма.
— Аз ти казах, че не понасям робството, царю. Като стана твоя съпруга няма ли да ти стана слугиня, инструмент на твоето егоистично удоволствие?
— Каква мъка ми причиняваш, о, Перло… Ти изкривяваш благородната човешка мисъл на Йехова: неговата воля е човеците да се множат помежду си, за да осигурят живота на земята. Той ни е дарил любовта, за да предизвиква съчетанието на половете, и я е разкрасил, както е придал колорит на цветята. Бракът следователно е божия институция, а не е измислен от човеците.
— Ако е вярно това, което казваш, Йехова е дал на Адам само една жена. Защо тогава ти имаш повече?
— О, о — каза Соломон гледайки в светлината на лампата златистата си брада в една от златните плочки, които висяха на колана му. — Виждам, че тази мисъл се е загнездила в теб… А вчера в Съвета Натан ти даде много мъдри обяснения за правото на мъжа да се жени за няколко жени, между които една, главната, избира следващите. Ще добавя към думите на този мъдрец, че Бог е създал жените, безбройни като цветята. Това изглежда като природно явление, но не е. В него е божията воля. И най-малката прашинка, която се движи, следва реда на невидимото. Всичко се координира, комбинира се и се наслагва в битието, както на земята, така и на небето. Аз не добавям нещо ново към доказаните ти знания за безграничната сила на нашия Бог. Създавайки повече жени от мъжете, Бог е пожелал всеки мъж да има повече жени.