Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Шогун - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Шогун

Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:

Шогун беше най-висшия ранг, който някой смъртен можеше да достигне в Япония.
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
1 ... 84 85 86 87 88 89 90 91 92 ... 574
Перейти на страницу:

— Анджин-сан!

Хиромацу седеше вдървено в открита носилка. Кимоното му беше кафяво, семпло, с черен пояс — също като на петдесетте самураи, които го заобикаляха. И техните кимона бяха с петте отличителни знака, но в алено — червено, като на знамето на Торанага, развяно на централната мачта. Самураите носеха дълги лъскави копия с малки триъгълни знаменца на върха.

Блакторн се поклони, без да се замисля, впечатлен от великолепието на Хиромацу. Старецът също му се поклони тържествено и му махна с ръка да го следва. Дългият му меч беше пуснат свободно в скута.

Офицерът пред вратата пристъпи напред. Последва церемониално четене на документа, който му връчи Хиромацу, безброй поклони и погледи към Блакторн и чак тогава прекоси моста, придружен от самураи в сиви униформи.

Петнадесет метра под тях лъщеше повърхността на дълбокия, пълен с вода ров, който се простираше на около триста стъпки от двете им страни, а след това продължаваше на север покрай стените на крепостта, и Блакторн си помисли: „Господи, не бих искал да ми възложат да атакувам това място. Защитниците могат да оставят гарнизона извън вътрешната стена да загине, да изгорят моста и да си стоят вътре в пълна безопасност. Господи, Исусе Христе, външната стена трябва да огражда поне една квадратна миля и е най-малко девет — десет метра дебела — както впрочем и вътрешната. На всичко отгоре е изградена от необхватни каменни блокове, всеки един три на три метра! Най-малко! Всеки блок е издялан идеално и поставен на мястото си без никакъв хоросан. Тежи поне петдесет тона! Ние така не умеем да строим. Обсадни оръдия? Външните стени, разбира се, могат да се разрушат, но нали и отвътре ще се стреля с оръдия, и то едва ли по-зле. Освен това няма да е никак лесно да се изкачат дотук, а няма по-високо място, от което да се открие огън по крепостта. Дори външните стени да бъдат разрушени, защитниците ще могат да отблъскват нападателите от вътрешните. Ако все пак оръдията бъдат изкачени по някакъв начин и бъдат насочени към вътрешните стени, няма да причинят кой знае какви щети. Най-много да бъде повредена отдалечената порта. И какво от това? После как ще се мине през рова? Прекалено е широк за всички познати нам начини. Не, крепостта явно е непревземаема, ако се защищава от достатъчен брой войници. Колко ли самураи има вътре? И колко мирни жители могат да намерят убежище в нея? В сравнение с тази крепост нашият лондонски Тауър е като кочина, а целият дворец Хамтън корт ще се побере в единия й ъгъл!“

При следващата порта пак им прегледаха документите. След това пътят веднага изви вляво, превърна се в широка алея с добре укрепени къщи от двете й страни, зад лесно отбраняеми високи и още едни, по-ниски стени, а после се разклони в истински лабиринт от големи и малки пътища, улички и пътеки. Стигнаха до още една порта, отново ги провериха, още една подвижна вертикална решетка в стената, още един необятен ров, нови разклонения и завои, докато накрая Блакторн, който беше много наблюдателен, с отлична памет и великолепно чувство за ориентация при всякакви обстоятелства, съвсем се обърка в този умишлен лабиринт. През цялото време безброй самураи в сиви униформи ги държаха под наблюдение от насипи, крепостни валове, кули, назъбени стени и бастиони. Други се разхождаха, стояха на пост, маршируваха, правеха учения, обучаваха и обяздваха коне в откритите конюшни. Навсякъде, накъдето обърнеше поглед, се виждаха хиляди войници. До един добре въоръжени и спретнато облечени.

Изруга се наум, задето не бе измъкнал от Родригес повече информация. Освен сведенията за тайко и броя на католиците, колкото и да го бяха потресли, Родригес си бе държал устата затворена — както впрочем и самият Блакторн, който все се измъкваше от въпросите на португалеца.

Съсредоточи се! Огледай се за някакви важни особености. Кое е странното в тази крепост? Тя е най-голямата, която си виждал. Да, но има и нещо друго, различно. Какво?

Дали Сивите не са враждебно настроени спрямо Кафявите? Не може да се каже — до един са с непроницаеми физиономии.

Блакторн внимателно ги наблюдаваше, като се съсредоточи върху подробностите. Вляво имаше добре гледана цветна градина, с малки мостчета над живописно ручейче. Стените на къщите се приближиха една към друга, пътищата се стесниха. Наближаваха главната кула. Не се виждаха никакви жители, но затова пък слугите бяха стотици и… НЯМАШЕ ОРЪДИЯ! Ето кое беше различно!

Нямаше никакви оръдия. Нито едно.

Господи, боже мой, никакво оръдие — значи и никакви обсадни топове!

Ако ти разполагаш с модерно оръжие, каквото врагът ти няма, би ли могъл да разрушиш стените, да срутиш вратите, да обстрелваш крепостта, да я подпалиш и превземеш?

1 ... 84 85 86 87 88 89 90 91 92 ... 574
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)