Шогун

— Почакай и ще видиш.

— Ще почакам.

Родригес изпи повечето грог от чашата. Блакторн пак се протегна и отиде до прозорчето, защото не му се продължаваше този разговор, и погледна към брега и града.

— Мислех, че Лондон е най-големият град в света, но в сравнение с Осака е едно нищо и никакво градче.

— Имат десетки градове като този — каза Родригес. Той също искаше да сложи край на играта на котка и мишка, която нямаше да доведе доникъде. — Столицата Мияко, или както още я наричат Киото, е най-големият град в империята, повече от два пъти по-голям от Осака — поне така казват. След това е Йедо, столицата на Торанага. Не съм бил там, Торанага не пуска нито свещеници, нито португалци — забранен град. Впрочем — добави той и затвори очи — разликата не е голяма. Кажи — речи, цяла Япония е забранена за нас с изключение на пристанищата Нагасаки и Хирадо. Нашите свещеници обаче не обръщат много — много внимание на забраните и ходят където им скимне. Но ние, моряците и търговците, не смеем — само със специални пропуски от регентите или от големи даймио като Торанага. Всеки даймио може да конфискува наш кораб — както Торанага конфискува твоя — извън Нагасаки или Хирадо. Такива са им законите.

— Искаш ли да си починеш сега?

— Не, предпочитам да говоря. Помага ми да забравя болките. Света Богородице, главата ми ще се пръсне! Не мога да разсъждавам ясно. Нека си говорим, докато слезеш на брега. Ела да ме посетиш — много неща имам да те питам. Дай ми още грог. Благодаря.

— Защо ви е забранено да се движите свободно?

— Какво? А, имаш предвид тук, в Япония? Всички неприятности започнаха от тайко. Когато за пръв път стъпихме на този бряг през 1542 година, за да ги цивилизоваме, и ние, и свещениците ни можехме да се движим свободно. Но щом тайко взе властта в ръцете си — започнаха забраните. Много хора вярват… Би ли ми преместил крака — махни одеялото, че целият горя. Ох, Богородице, внимавай! А така, благодаря ти. Докъде бях стигнал? А, да, много хора са на мнение, че тайко е бил инструмент на сатаната. Преди десет години издаде укази, насочени срещу светите отци и всички, които разпространяват словото господне. А преди дванадесет години прогони всички — освен търговците. Това е станало, преди да дойда тук — от тогава има седем години. Светите отци смятат, че за всичко за виновни тукашните свещеници езичници — будистите, тези смрадливи, завистливи идолопоклонници, тези неверници, които са насъскали тайко срещу светите отци, наговорили са му какви ли не отровни лъжи, и то в момент, когато е бил почти готов да се покръсти. Да, Великият убиец за малко да спаси душата си. Обаче пропусна тази възможност. Да… Както и да е, заповядал на всички свещеници да напуснат Япония… Споменах ли ти, че оттогава има повече от десет години — Блакторн кимна. Безразборните приказки на португалеца му бяха приятни, а и той беше жаден да научи колкото може повече за тази страна. — Тайко наредил да съберат всички свети отци на едно място, в Нагасаки, за да ги отпрати в Макао. Заповедта гласяла — никакво завръщане, в противен случай — смърт. И изведнъж, неизвестно защо, ги оставил на мира и повече нищо не предприел. Нали ти казах, че японците не ги знаеш какво могат да направят. Оставил ги значи на мира и скоро всичко си тръгнало по старому, с тази разлика, че светите отци останали в Кюшу, където сме добре приети. Споменах ли ти, че Япония се състои от три големи острова — Кюшу, Шикоку и Хоншу? Плюс хиляди малки островчета. Далеч на север има още един остров, някои дори казват, че е цял материк — казва се Хокайдо, но там живеят само космати туземци. В Япония всичко е с главата надолу, англичанино. От отец Алвито знам, че работите тръгнали отново по старому, все едно, че нищо не е било. Тайко отново станал много дружелюбен, макар че така и не се покръстил. Не закривал повече църкви и само прогонил двама-трима даймио християни, но това било, за да прибере земите им, а указите за прогонването изобщо не влезли в сила. Преди три години обаче пак се разбеснял и разпънал в Нагасаки на кръст двадесет и шест свети отци-мъченици. Ей така, без никакъв повод. Не беше много в ред. Но след като ги уби, пак не предприе нищо повече. Скоро след това умря. Това беше пръст божи, англичанино. Божието проклятие е споходило и него, и семето му — в това съм убеден.