Шогун

— Наместиха ти крака и превързаха раната — обясни му Блакторн. — И рамото ти е превързано. Беше изкълчено. Не щяха да ти пуснат кръв, колкото и да ги молих.

— Като стигнем в Осака, езуитите ще ми пуснат. — Измъченият поглед на португалеца се впи в него. — Как попаднах тук, англичанино? Спомням си, че ме отнесе вълната, и повече нищо.

Блакторн му разказа.

— Значи сега ти дължа и живота си. Дано господ те прокълне.

— От квартердека виждах ясно, че имаме шансове да стигнем залива. От носа твоят ъгъл на зрение е бил различен с няколко градуса. Вълната беше много коварна — просто си нямал късмет.

— Не това ме безпокои, англичанино. Ти беше на квартердека, ти отговаряше за кормилото. И двамата го знаехме. Не, проклинам те за това, че ти дължа живота си. Ох, Богородице, кракът ми!

Очите му се изпълниха със сълзи от силната болка и Блакторн му подаде каната с грога. После през цялата нощ, докато бурята утихваше, бдя над него. Лекарят японец идва няколко пъти и караше Родригес да пие някакви горещи лекарства, слагаше топли кърпи на челото му и отваряше прозорците. И всеки път, щом излезеше, Блакторн бързаше да ги затвори, защото и малките дена знаят, че болестите идват от въздуха, че колкото по-плътно са затворени прозорците, толкова по-добре за здравето, особено за болен човек като Родригес. Най-накрая лекарят се развика сърдито и постави един самурай да пази от него прозорците.

Призори Блакторн излезе на палубата. Хиромацу и Ябу вече бяха там. Той се поклони като европейски придворен.

— Конничи уа. Осака?

Те също се поклониха.

— Осака. Хай, Анджин-сан — отговори Хиромацу.

— Хай, исоги, Хиромацу-сама. Капитан-сан! Вдигай котва!

— Хай, Анджин-сан.

Без да иска, Блакторн се усмихна на Ябу. Той също му отвърна с усмивка, после закуцука нанякъде, а Блакторн си помисли — страхотен мъж, макар че е истински дявол и убиец. Ами ти самият не си ли убивал? Да, но не така — отговори си той.

Блакторн с лекота закара кораба в Осака. Пътуването продължи още един ден и една нощ и призори на следващия ден вече наближаваха града. При тях се качи японски лоцман, който закара кораба до пристанището, и той с облекчение заспа, щом отговорността бе смъкната от плещите му.

По-късно капитанът го събуди, поклони се и му обясни със знаци, че трябва да е готов да тръгне с Хиромацу веднага щом слязат на брега.

— Уакаримасу ка, Анджин-сан?

— Хай.

И капитанът си отиде. Блакторн се протегна и забеляза, че Родригес го наблюдава.

— Как си?

— Добре съм. Като изключим това, че кракът ми гори, главата ми ще се пръсне, пикае ми се, та две не виждам, и в устата си имам вкус като на свински лайна, много съм добре.

Блакторн му подаде нощното гърне, а след това го изпразни през прозореца. Напълни му чашата с грог.

— Не те бива за болногледачка, англичанино. Това е, защото сърцето ти е черно — засмя се Родригес и Блакторн се зарадва, че португалецът пак беше в състояние да се смее и шегува. Погледът му после се премести върху дневника, разтворен на масата, и върху отключения сандък. — Дадох ли ти ключа?