Теория на хаоса
- Автор: Рабб Джонатан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теория на хаоса». Краткое содержание книги:
Смъртоносният документ е същината на ТЕОРИЯ НА ХАОСА — смразяващ автентичен трилър, който ви държи в напрежение до последната страница. В него се описва глобална интрига и политическа конспирация, която следва отчаяното търсене на митичния ръкопис, който би предизвикал наистина ужасяващи последици за нашия модерен свят.
— Няма кой знае какво да се очаква след безкрайните месеци на откритието. Човек не може просто току-така да подава молба за преназначение. Не че искам ново работно място. Ако трябва да бъда честна, аз самата не знаех какво точно искам. — Сара бавно насочи поглед към Вотапек. Лека усмивка играеше по устните й. — Ето ви и клишето, което толкова много търсихте. Още едно? Бях ядосана, объркана — не, казват ми, че съм необичайна за някого в ситуацията, в която се намирам. След всичко, което съм свършила. Можете да си представите как ме е накарала да се почувствам цялата тази история. Всеки казва, че е съвсем естествено да бъда разгневена, че аз ще се справя и с тази ситуация. Идеята за работата беше доста уклончива. Мъжът, който потърси контакт с мен, даде насока на тази работа. Откъде е научил как да ме потърси, не знам или пък защо, ако има значение. Аз не съм фанатик, господин Вотапек, и не давам пет пари кой е, но описаните в ръкописа неща имат смисъл.
— Вие сте видели ръкописа! — Той вече дори и не правеше усилия да крие изненадата си.
— Малки откъси. Достатъчно обаче да запалят интереса у мен. Нали не забравяте, че хаосът е моята специалност. — Реакцията, макар и слаба, последва в очите му. — Да не споменаваме, че той знаеше много за мен.
Вотапек кимна, сложи чашата си върху масичката и се върна до стената.
— Първите срещи бяха случайни, невинни…
— Добре — каза той, извръщайки се към нея. — Нека приемем, че всичко, което ми разказвате за себе си, е вярно. Все още не сте ми казали какво са ви изпратили да свършите.
— Потвърждение.
— Каквото и да означава това. — Той не правеше усилие да скрие наранената си същност. — Значи вие сте очаквали тази среща. Вие сте имали планове по отношение на нея.
— С толкова много думи, да.
Той кимна с отправени към хоризонта очи.
— Какво точно се случи във Флоренция и Ню Йорк? — попита той след близо половин минута.
— Първо, както вече ви казах, това беше някакъв вид предупреждение. Второ… второто е доста по-сложно.
— Обяснете.
Тя беше наясно, че така или иначе той щеше да разбере.
— Да сте чували за професор Александър Джаспърс? — Вотапек поклати глава. — Той беше във Флоренция да търси ръкописа.
— Ръкописът беше във Флоренция?
— Не оригиналът. Германският превод. Беше открит.
— Германският превод?
— Предполагах, че това ви е известно.
— И какво се случи с… този Джаспърс? — продължи с въпросите си той, пропускайки убождането покрай ушите си.
Фактите се сляха с инстинктите.
— Пристигнаха двама мъже, които много ясно дадоха да се разбере, че те не искат ръкописа да попада у Джаспърс.
— Не виждам къде е проблемът.
— Аз бях изпратена да наблюдавам Джаспърс и нямах и най-малката представа кои са те.
Вотапек придоби объркан вид.
— Вие ми казвате, че тези двамата…
— Се пръкнаха отникъде. Нямахме никаква представа кой може да ги е изпратил.
Вотапек си взе поредната малка почивка.
— Вие сте сигурна, че това има връзка с ръкописа?
— Без съмнение. Ден и половина по-късно мъж на име Бруно Ферик се свърза с Джаспърс, след което двамата изчезнаха.
— И вие твърдите, че нямате никаква представа кои са били тези двама мъже.
— Абсолютно никаква.
Нова почивка.
— Този Ферик… каква връзка има той?
— Бруно Ферик беше лейтенант от източногерманските тайни служби „Щази“ — изключително добре обучен професионален убиец с връзки в няколко политически групи в Европа и Средния Изток. След рухването на Съветите той предложи услугите си на нас.
— Вие сте сигурна, че това е същият Ферик, който се е свързал с Джаспърс?
— Познавам този човек. — Сега беше неин ред да вземе почивка. — Аз бях тази, която го измъкна от Източна Германия през 1989 година.
Челюстта на Вотапек отново се стегна.
— Въпросът остава — защо трябва всичко това да ме интересува?
— Защото е повече от ясно, че някой прави всичко възможно да не си свърша работата.
— Вашата работа, госпожице Трент, остава неясна до известна степен.
— Наистина ли, господин Вотапек?
Мигновеното изражение на удивление върху лицето му беше сменено с леден поглед.
— И вие решихте, че този човек съм аз?
— Възможно е да сте и вие.
— Моля ви, госпожице Трент. Да не би да намеквате, че някой вътре в…
— Не намеквам нищо. — Тя потърси ефект с паузата си. — Според мен е очевидно, че някой или някаква група от хора си изработва свои собствени правила на играта.
— Обяснете.
Сара заговори съсредоточено, като претегляше внимателно всяка дума.