Теория на хаоса
- Автор: Рабб Джонатан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теория на хаоса». Краткое содержание книги:
Смъртоносният документ е същината на ТЕОРИЯ НА ХАОСА — смразяващ автентичен трилър, който ви държи в напрежение до последната страница. В него се описва глобална интрига и политическа конспирация, която следва отчаяното търсене на митичния ръкопис, който би предизвикал наистина ужасяващи последици за нашия модерен свят.
— Вотапек. — Ферик на един дъх допи бирата си.
— Точно така. — Ксандър направи пауза. — Те изпълняват буква по буква предписанията на книгата.
— Тук е налице и една сериозна слабост — допълни Ферик. — Отрежете главата — отървете се от този надзирател — и цялата конструкция ще се разпадне.
— На теория… Но проблемът е в това, че те не работят на теория. Направеното от тях във Вашингтон и Чикаго се свързва перфектно със заглавията на последните няколко глави. Тези епизоди през последната седмица бяха съвършен пробен полет за предизвикване на политически хаос. И онова, което току-що се случи на пазара на зърно — икономически хаос. — Той направи пауза. — Представете си какво ще стане, ако го приложат в световен мащаб.
— Всъщност фамилията ми е Трент — отвърна тя.
— Разбирам — каза Вотапек, с още по-силно изразено безпокойство. — Толкова много изненади.
— Просто предпазна мярка. Моята роля между другото не е толкова главна. Аз съм тук, защото неколцина души са направили много висок залог.
— Неколцина души ли?… О, хайде, госпожице Трент, сега пък вие трябва да бъдете малко по-подробна.
— Джонас Тайг и Лорънс Седжуик — отвърна тя. Той повдигна леко вежди и кимна.
— Разбирам.
Сара изчака за още някаква реакция; такава обаче не дойде.
— Но те не са интересни имена, нали? — продължи тя. Съзнаваше, че няма друг избор, освен да изиграе финалния гамбит. — Айзенрайх е. — Тя направи пауза, за да придаде на името по-внушително въздействие. — Това дава ли отговор на някои въпроси?
Вотапек остана като замръзнал; слабата му фигурка се очерта на фона на морето и слънцето.
— Откъде взехте това име?
— Ако приемем, че съществува само една група от избрани мъже, които разбират за какво става дума, въпросът „откъде“ няма чак толкова голямо значение?
— Разсмивате ме, госпожице Трент. Откъде?
Сара го стрелна с поглед и посегна към чашата си.
— Потърсиха ме — отговори тя.
— Потърсили са ви? Кой?
Тя бавно поднесе чашата към устните си и отпи.
— Един човек, който се тревожи много за ръкописа. — И припомняйки си една дума от разговора си с Алисън — сякаш промълвена като сигнален код, — тя добави: — От някой, който се притеснява много за процеса.
Реакцията на Вотапек беше мигновена. Главата му рязко се извъртя към нея, а очите му се разшириха.
— Процесът? — прошепна той, сплитайки ръцете си и полагайки ги върху масичката. — Казвате, че той е потърсил контакт с вас?
Въпросът не съдържаше нищо от повелителния само допреди минута тон. Вотапек сякаш питаше повече заради себе си, отколкото заради нея. Той е потърсил контакт с вас? — помисли тя. Не Тайг, не Седжуик — техните имена бяха предизвикали само повдигане на веждите. Не, имаше още нещо, което да обяснява реакцията му. Нещо… или някой. Тя сякаш изведнъж прогледна. Четвърти човек?
— Това не е толкова важно — добави тя, — освен ако имате някакви съмнения относно Седжуик или Тайг?
— Съмнения ли? — повтори той, още опомняйки се от сътресението. — Значи това сте правили в Темпстън — изследвали сте степента на лоялността ми, дълбочината на вярата ми.
— Алисън повдига някои много трудни въпроси, особено като се има предвид колко много знае. — Тонът й си остана все така равен.
— Колко много знае тя? — запита той отново с шепот. — Алисън е дете. Не знам как се е сдобила с касетата… — Той рязко прекъсна и погледна Сара. — Мъжът, който е отърсил контакт с вас, госпожице Трент, той има ли име?
Тя се втренчи право в очите му без всякакво колебание.
— Както вече ви казах — Айзенрайх. Това беше името, което ми дадоха.
— Името, което ви е било дадено? — Гласът му вече издаваше признаци на нетърпение.
— Очевидно е, че това не е истинското име на човека. — Тя беше наясно, че не е благоразумно да продължава с натиска си. Потвърждението беше достатъчно. — И аз бих искала да си остане така. Не ми плащат чак толкова, че да си залагам врата.
— Разбирам. И защо ще му е било на Айзенрайх да наема услугите ви?
— Защото съм много добра в работата си, господин Вотапек.
— И в какво точно се състои работата ви?
Сара отпи от лимонадата си.
— Като имам предвид достъпа ви до регистрите на държавния департамент, мислех си, че ще знаете коя съм.
— Определено не знам коя сте, госпожице Картър. И след като сме сами, не виждам защо да не ме просветите в тази област.
Самотна бяла чайка се появи и кацна върху ниската стена. Сара задържа погледа си върху птицата, докато говореше.