Брак за една година
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брак за една година». Краткое содержание книги:
— Има само едно нещо, което бих искала…
Линкс си представи ковчеже, пълно със скъпи бижута.
— Само го назови.
— Знам, че се каниш да заговориш за брак… но ще ми дадеш ли още малко време?
Линкс се втренчи смаяно в нея. Възнамеряваше още утре да повика свещеник и да даде указанията си за церемонията. Смяташе да отхвърли всичките й предишни възражения. Ала тя го бе изпреварила. Очите му гневно блеснаха. Тази малка палавница отново възнамеряваше да му наложи волята си!
Синът му отвори уста и заплака. Линкс видя как Джейн започна да му нашепва нежни слова и го сложи до зърното на гърдата си. Младият баща гледаше като омагьосан как малката устица засмуква зърното, а юмручетата стискат собственически гърдата на майката.
Лицето му се смекчи. Интимната картина докосна дълбините на сърцето му. Усмихна се и промърмори:
— Нищо не мога да ти откажа.
Глава 23
Не само замъкът, но и цялото село Дъмфрис реши да отпразнува раждането на наследника на Линкс де Уорън. Щом на следващия ден новината плъпна, заля бъбривите улици на града и достигна францисканския манастир, разположен на северния бряг на река Нит, огромните камбани звъннаха и не спряха цели двадесет часа.
Един пратеник отлетя за Локмабън при Робърт Брус с молба да стане кръстник на Линкълн де Уорън Трети. Преди да настъпи вечерта, Робърт Найджъл, Александър и брат им Томас вече препускаха надолу през долината на Анандейл към Дъмфрис. Водеха със себе си и по един товарен кон със скъпи подаръци.
Джейн стана, сияеща от здраве и щастие. Чувстваше се лека като пух. Първо отказа да се отдели от бебето, но дамите настояха, че не може да го носи, докато не укрепне. Жените се надпреварваха да го държат на ръце и да му пеят приспивни песни.
Заради Джори и Елизабет, да не говорим за Моли и Маги, които почти не се отделяха от сина му, Линкс почти нямаше възможност да го погледне, камо ли да го вземе в ръце. Затова реши да отиде да потърси Джок Лесли и да го попита дали може да му препоръча някоя опитна бавачка.
— Предпочитам зряла жена, а не някое младо момиче.
— Мисля, че Грейс Мъри е най-добрият избор, милорд.
— Изпрати тази Грейс Мъри при мен!
Джок се изкашля. Лорд де Уорън винаги досега се бе отнасял честно към него, затова събра цялата си смелост и повдигна въпроса, който го измъчваше.
— Очаквам, че планирате сина ви да има братя и сестри, милорд?
— Сигурен съм, че няма да спра дотук — усмихна се Линкс.
— Когато сключихте временен брак с Джейн, имаше обещание за…
Думите увиснаха във въздуха. Пронизващият поглед на Линкс се срещна с този на управителя и не се отмести.
— Опитвам се да се оженя за дъщеря ти от деня, в който се завърнах преди три месеца и видях, че моето дете расте в утробата й. Кълна се в честта си, че не аз, а Джейн е тази, която протака сватбената церемония.
Джок се разтрепери от гняв.
— Много скоро ще й избия тези глупости от главата, милорд. Можете да изпратите да повикат свещеника.
— Не, Джок, не искам да я насилвам. Дадох й думата си, че тя ще реши кога да се оженим.
Джок погледна господаря си, сякаш си бе загубил ума.
— Извинете ме, милорд, но нима сте попаднали в капан и оставяте една жена да ви се налага?
— Тя не ми дава голям избор. Вече няколко пъти ми отказва.
— Набихте ли я?
За миг Линкс си представи нелепата картина: мъж над метър и осемдесет да бие едно крехко момиче, което тежи не повече от четиридесет и пет килограма.
— Разбира се, че не съм я бил.
— Тъкмо там ви е грешката! Твърдата ръка ви гарантира пълно подчинение, милорд. Не се съмнявайте в думите ми.
— Благодаря ти за съвета, Джок — сериозно отвърна Линкс. За пореден път бе поразен от мъжкото невежество. Един побой нямаше да гарантира пълно подчинение, а изневяра или чаша със силна отрова.
Линкс говори с Грейс Мъри и остана доволен от компетентните й отговори и спокойното и уверено държание. Определи я за бавачка на своя син и й каза, че е на работа от утре, тъй като започват тържествата. След това отиде в стаята на Джейн, за да й съобщи решението си, предчувствайки, че тя няма да остане доволна.
Джейн кърмеше бебето, Джори се суетеше около температурата на водата за банята му, а Елизабет де Бърг украсяваше люлката със сини и бели панделки.
Първото му намерение бе веднага да заповяда на жените да излязат, но после му хрумна друго.
— Дами, нуждая се от помощта ви. Братята Брус пристигнаха, а няма кой да ги посрещне. Ще бъдете ли така любезни? — Линкс видя как страните на Елизабет пламнаха и разбра, че примамката бе неустоима за нея. Не забеляза зеления пламък в очите на Джори, но остана благодарен, че тя последва Елизабет.