Пътят на дракона
- Автор: Ейбрахам Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на дракона». Краткое содержание книги:
Хорнет кимна. Сандр вече слизаше по стълбите. Дори не я беше погледнал. Ситрин си каза, че това въобще не я интересува.
Ясно ѝ беше, че новата квартира никак не е по вкуса на капитан Уестер. За разлика от предишната им в Соления квартал, тази беше на втория етаж и имаше дървен под, който скърцаше и пукаше издайнически при всяка стъпка. В дюкяна долу се приемаха залози, което означаваше, че произволен брой хора с разнообразен социален статут ще влизат и излизат от ранни зори до късно през нощта. Но пък вратата в долния край на стълбището имаше здрава ключалка, по околните улици нямаше толкова пияндета и бездомници, а прозорците бяха без балкони, които да улесняват достъпа. В добавка имаше малко прозорче, през което да изхвърлят нощното гърне, а само на пет врати по-нататък имаше гостилница, откъдето да си купуват храна и бира.
Кари и Микел се качиха по стълбите. Кари се беше ухилила до уши.
— Едно момче на улицата ни попита какво мъкнем.
Ситрин видя напрежението, изопнало лицето на капитана. Уестер отиде при прозореца да погледне навън.
— Ти какво му каза?
— Фалшиви скъпоценности за празненствата по случай Първото топене — отвърна Кари. — Дори му отворих една от кутиите. Трябваше да го видите. Изглеждаше толкова разочарован.
Кари се разсмя, сляпа за гнева, разкривил лицето на капитана. Или пък го беше видяла, но не ѝ пукаше. Докато търсеха нова квартира и се готвеха да преместят тайното ванайско богатство в новото му скривалище, името на Опал беше споменато само веднъж, когато Смит се пошегува, че Опал е намерила начин да се спаси от тежката работа. Никой не се беше засмял.
Ситрин още не можеше да повярва. Не можеше да повярва, че Опал е искала да я убие и да вземе златото. Още по-малко можеше да повярва, че капитанът я е убил. Актьорите от трупата бяха ядосани, разбира се. Сърдити бяха на капитана. И на Ярдем. И на нея. Нормално беше да са сърдити, задължително дори. Само че… ето ги, мъкнат кутии и се майтапят. Ситрин откри, че им вярва — на всеки един, — не защото заслужават доверие, а защото на нея ѝ се иска да заслужават.
Беше направила същата грешка с Опал. И сега я правеше отново. Тази мисъл така я измъчваше, че от онази нощ, когато се беше събудила в компанията на петима мъртъвци, нито беше спала, нито беше яла като хората.
Майстор Кит се качи по стълбището, понесъл наръч увити в навосъчен плат книги. После Сандр и Хорнет с последната кутия. Сега, когато целият багаж от каруцата беше пренесен, в стаята почти не оставаше място за толкова хора. Сандр се озова току до нея. Като видя, че го гледа, се изчерви и кимна едва-едва, както би кимнал за поздрав на някой познат, с когото се разминава на улицата.
— Е, това май е всичко — каза майстор Кит, когато Ярдем взе книгите от ръцете му.
— Благодаря ви за помощта — каза Ситрин. — На всички ви.
— Това беше най-малкото, което можехме да направим — каза Смит. — Жалко, че трябваше да стане така.
— Да, жалко — смотолеви Ситрин. Нямаше смелост да го погледне в очите.
— Вие по-добре тръгвайте — обърна се майстор Кит към колегите си. — Аз ще ви настигна след малко.
Актьорите кимнаха и се изнизаха в колона по тясното стълбище. Ситрин чуваше гласовете им през прозореца, докато подкарваха фургона. Капитан Уестер крачеше напред-назад из стаята, сякаш нетърпението и ядът му можеха да направят дъсчения под по-тих и по-сигурен. Ярдем се опна на кревата, обграден от купчините сандъци, и затвори очи да си почине преди да е дошла нощта. Майстор Кит стана и ѝ подаде ръка.
— Ситрин — каза той. — Искаш ли да се поразходим?
Тя премести поглед от ръката на стария актьор към лицето на капитан Уестер и обратно и попита глуповато:
— Къде?
— Нямам конкретно място предвид — каза старият актьор. — Просто да се разходим.
— Добре — каза Ситрин.
Навън хората и каруците се движеха като вода — бавен и пълноводен поток през широкия площад на изток, по-бърз и по-шумен в тесния канал на улицата. Синай стоеше пред дюкяна за залози и приканваше на висок глас минувачите да си пробват късмета. Можели да спечелят цяло състояние. Късметът обичал смелите. Можели да смекчат собствения си фалит, като заложат срещу себе си. Приемали се залози за всичко. Говореше отегчено обаче.
Конски каруци си пробиваха път през тарапаната, а зад тях вървяха тимзини с лопати и събираха фъшкиите. Деца пищяха и се гонеха, цапаха в локви, в кал и в по-мръсни неща. Пераческа количка изтрополи по калдъръма, теглена от първокръвно момиче на възрастта на Ситрин, но вече с бръчки край устата, вкопани от усилния живот. Майстор Кит тръгна напред и Ситрин го последва, като се колебаеше дали да върви редом с него, или крачка по-назад.