Пътят на дракона
- Автор: Ейбрахам Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на дракона». Краткое содержание книги:
— Изравнете ставките върху цена от два и половина — каза Гедер.
— Да, лорд-протектор — каза мъжът.
— Друго?
Друго нямаше. Гедер излезе на бърз ход от залата, преди жегата на гнева му да е угаснала съвсем. Уви, краткият прилив на увереност, породен от гнева, се отля заедно с първопричината си. Когато се довлече до покоите си — своите покои, — Гедер вече се тресеше от главата до петите. Седна до прозореца, впери поглед в главния градски площад долу и се опита да реши дали е на ръба на истеричен смях, или е на ръба на сълзите. Вятърът гонеше сухи листа по площада. Каналът беше пресъхнал, роби от няколко раси изгребваха боклуци и растителност от дъното му. Първокръвни момиченца се гонеха с викове по площада. Сега всички те бяха негови. Робите, момичетата, листата. Всичко. Полазиха го тръпки на страх.
— Гедер Палиако, лорд-протектор на Ванаи — каза той на празния въздух, сякаш като изрече думите на глас, те ще станат по-достоверни. Не се получи. За пореден път се запита защо лорд Терниган е посочил него за поста. Нямаше разумно обяснение. Извади отново писмото, разгъна го, препрочете всяка дума и всяко изречение по няколко пъти, търсеше нещо, което да му вдъхне увереност. Напразно.
— Милорд протектор — каза старият тимзин. Този път Гедер не подскочи толкова високо. — Лорд Калиам е тук, както поискахте.
— Въведи го — каза Гедер. Старият слуга се поколеба, сякаш се изкушаваше да посочи някакво нарушение на етикета, но после се поклони мълчаливо и излезе. Дали пък частните покои на протектора не бяха предназначени само за срещи от по-специално естество, зачуди се Гедер. Добре щеше да е да намери някоя книга за местния дворцов етикет. Трябваше да не забрави да спомене за това при следващата си среща с учените, които беше наел.
Джори Калиам влезе. Облечен беше в най-хубавата си униформа и се поклони официално на Гедер. Или и той беше покосен от изтощение и подозрителност, или Гедер виждаше света като в огледало. Тимзинът прибута количка, отрупана със захаросани ядки и плодове в малки купи. После им наля вода в кристални чаши и се оттегли.
— Милорд протекторът е искал да ме види? — каза Джори.
Гедер пробва с една усмивка.
— Кой би повярвал, а? Аз лорд-протектор на Ванаи.
— Мисля, че всеки, заложил на вас, би се сдобил с огромна печалба върху залога си — отвърна Джори.
— Да. Да, и това е причината да те повикам — каза Гедер. — Баща ти е доста активен в двора, нали? А ти му пишеш редовно. Така си ми казвал.
— Да, милорд, пиша му редовно — отвърна Джори. Стоеше изправен, все едно е глътнал бастун, вперил поглед право напред.
— Това е добре. Чудех се дали… тоест, хм, знаеш ли защо?
— Защо какво, милорд?
— Защо мен? — каза Гедер. Смути се, чул пискливия обертон в гласа си. Като от цигулка в ръцете на неумел музикант.
Джори Калиам, син на Досън Калиам, отвори уста, затвори я, накрая се намръщи. Бръчките по челото и около устата изведнъж го състариха. Гедер взе шепа ядки от купичката с шамфъстък. Разпукваше тънката черупка и мяташе меката приятно солена ядка в устата си не толкова от глад, колкото за да прави нещо с ръцете си.
— Поставяте ме в трудно положение, милорд.
— Гедер. Моля те, викай ми Гедер. А аз ще ти викам Джори. Ако нямаш нищо против. Ти си ми най-близкото подобие на приятел в този град.
Джори си пое дълбоко дъх, после го издиша през зъби и очите му се смекчиха.
— Бог да ти е на помощ — каза той. — Но май наистина си нямаш друг приятел.
— Тогава ще ми кажеш ли какво толкова става в Камнипол, че Терниган да посочи мен за управник на Ванаи? Аз си нямам застъпник в двора. Това е първата ми военна кампания. Нещо не се връзва. Надявах се ти да ми помогнеш, защото нямам идея какво става.
Джори посочи един от столовете и Гедер със закъснение съобрази, че му иска разрешение да седне. Кимна енергично и сам седна срещу него, стиснал ръце между коленете си. Джори местеше поглед, сякаш четеше нещо, което е написано във въздуха. Гедер изяде още една ядка.
— Аз, разбира се, не знам защо Терниган прави едно или друго — каза Джори. — Но знам, че нещата у дома са доста неспокойни. Клин е в една лодка с Къртин Исандриан, а Исандриан се опитва да прокара промени, които не се приемат добре в двора. Създал си е врагове.
— Затова ли Терниган е отзовал Клин?
— Може би. И ако влиянието на Исандриан в двора се разклаща, Терниган не би искал да назначава хора, които са свързани с него. Казваш, че нямаш застъпници в двора. Може би точно затова е избрал теб. Защото дом Палиако не е взел страна.
Гедер беше чел за много ситуации от този сорт. Във Войната на белия прах Кабрал беше приемал изгнаници както от Биранкор, така и от Херез. Придворните на Коорт Нкачи, четвъртия регос на Боржа, били толкова корумпирани, че той се видял принуден да издигне за регент случайно избран чифликчия. Погледнато от този ъгъл, назначението му започваше да придобива смисъл. И въпреки това…