Клия [bg]

Баронът хранеше тези създания веднъж на три дни със суха, розова на цвят субстанция, която държеше в сребърна кутия, облицована отвътре със сандалово дърво. Топчета колкото сушени грахови зърна. Веднъж седмично стъклениците се изпразваха, за да бъдат отново напълнени с прясна дъждовна вода. Тази операция трябваше да се извършва много бързо, защото през тези няколко мига, когато оставаха изложени на влиянието на въздуха, хомункулите видимо отпадаха и се смаляваха, сякаш още миг и ще умрат като риба на сухо. Синият дух не се нуждаеше от подхранване, докато червеният получаваше всяка седмица по една-две капки прясна кръв от някакво животно — предполагам, кокошка. Тази кръв изчезваше мигновено, преди да успее да оцвети водата или дори да я раздвижи. Когато отвориха това шише, то веднага помътня, дори почерня и замириса на развалени яйца.

След няколко месеца хомункулите стигнаха своя пълен ръст и възрастта на пророчеството, както казваше баронът; всяка нощ стъклениците се пренасяха в малък порутен параклис в горичката недалеч от къщата и там се извършваше ритуал, при който хомункулите биваха «разпитвани» за хода на бъдещи събития. Това ставаше, като въпросите се изписваха върху листчета хартия на староеврейски и се долепяха до стъклото пред очите на хомункулите. Получаваше се странен ефект, сякаш си изложил чувствителна фотографска хартия на светлина. Искам да кажа, че създанията не четяха, а по-скоро поглъщаха въпросите, макар и бавно, умислено и колебливо. Отговаряха буква по буква, които изписваха с нокът върху прозрачното стъкло, а баронът веднага ги преписваше в голям тефтер. Всяко едно от създанията беше разпитвано според компетентността му, а червеният и синият дух можеха да отговарят само с усмивка или смръщване, показвайки съответно одобрение или неодобрение. Те обаче като че знаеха всичко и можеха да бъдат попитани за всичко. Кралят отвръщаше само на политически въпроси, монахът — на религиозни… и така нататък. По този начин станах свидетел на онова, което баронът наричаше «хроника на Времето» — документ не по-малко внушителен от онзи, написан от Нострадамус. Толкова много от пророчествата се сбъднаха, и то само в рамките на тези няколко месеца, че сега вече нямам никакво съмнение за верността на останалите. Невероятно усещане е да можеш да надникнеш в бъдещето по този начин!