Клия [bg]

Значи, предала съм ти неговата покана. Амарил и Семира чакат дете този месец — дете с изваяния от мен нос! Той ще прекара една година в Америка, ще работи там и ще ги вземе със себе си. Балтазар замина за Смирна, а след това ще отиде и до Венеция. Но най-пикантната новина съм я оставила за десерт. Жюстин!

Просто няма да повярваш. Въпреки това трябва да ти я кажа. Вървя си аз по улица „Фуад“ в десет часа една прекрасна пролетна утрин и кого виждам насреща си? Сияеща, красива Жюстин, облечена в лека рокля със съблазнителна кройка, а до нея по прашния тротоар подскача като жаба омразният Мемлик! Обут в ботуши с ластик отстрани и с гети. В ръката му бастун със златна дръжка. Върху къдравата му коса нов-новеничък фес. Едва не припаднах. Тя го водеше като кученце до себе си. Представих си евтината кожена верижка на врата му. Жюстин ме поздрави необичайно сърдечно, с шумни възклицания, представи ме на своя пленник, който стеснително пристъпваше от крак на крак и ме поздрави с глухо пуфтене като басов саксофон. Отиваха на среща с Несим в „Селект“. Искам ли да ги придружа? Разбира се, отвърнах. Нали знаеш, че страдам от неутолимо любопитство. Жюстин не спря да ми мята насмешливи погледи зад гърба на Мемлик. Очите й искряха от задоволство, с дяволити, подигравателни пламъчета. Като че някой отново бе задействал тази мощна машина на унищожението. Никога не е изглеждала по-млада и по-щастлива. Когато отидохме „да си напудрим носовете“, както се казва, аз веднага я попитах: „Жюстин! Мемлик! Какво означава това?“ Тя се изкикоти и ме прегърна: „Открих слабото му място. Той жадува за светски живот. Иска да се движи сред висшето общество на Александрия и да се среща с бели жени!“ И пак се изсмя. „Но каква е целта?“ — попитах учудена. Тогава тя изведнъж стана сериозна, а очите й засвяткаха с добре премислена отмъстителност. „Двамата с Несим сме започнали нещо. Най-накрая осъществихме пробив, Клия. Толкова съм щастлива, че още малко и ще се разплача. Този път е нещо много по-голямо, международно. Догодина ще трябва да заминем за Швейцария, вероятно завинаги. На Несим изведнъж му проработи късметът. Но не мога да ти кажа нищо повече.“