Кръвен обет [bg]

Вратата се открехна; Тамас и Олем веднага бяха пропуснати. Олем остана да изчаква във всекидневната, а фелдмаршалът бе отведен в друга стая. Там блесна клечка кибрит, запалваща свещ.

Над пламъка ѝ Тамас видя познато лице.

— Радвам се да те видя отново, Тамас — каза Сабон.

— Аз също. Надявам се, че не пристигам със закъснение.

— Бръснарите още не са дошли.

— Това е добре. Искам да наблюдавам работата им.

Тамас се огледа. Беше заведен в малка кухня, с голи дъски и шкафове. На масата в ъгъла седеше непознат, захапал незапалена лула. Той беше дребен, сдържан и имаше гъста черна брада, която скриваше чертите на лицето му. Той наблюдаваше Тамас и дъвчеше мундщука на лулата си.

— Приемам, че ти си нашата свръзка? — каза фелдмаршалът.

— Аз съм Чевръстия — представи се мъжът.

— Това надали е истинското ти име. — Тамас повдигна вежда.

— Псевдоним. За моя защита.

Той наблюдаваше Тамас с известен размисъл, погледът му се движеше бавно, преценяващо. Фелдмаршалът усети нещо необичайно в него.

— Ти си Чудак — каза той.

Чевръстия отстрани някакво боклуче от тъмното си палто.

— Така е. Много шпиони са Чудаци. Работата се върши по-лесно, когато притежаваш специални таланти.

— Покрай същите тези таланти е адски трудно да възстановя старата шпионска мрежа.

— Страхът за собствения живот е силен мотив да изчезнеш. — Чевръстия местеше поглед между Сабон и Тамас. Личеше, че не му е приятно да се намира в една и съща стая с двама барутни магове.

— А ето че ти си тук — отбеляза Тамас.

— Чакат ме гладни гърла. — След кратко мълчание Чевръстия добави. — Моята чудатост е съвсем дребна. Аз съм способен да отварям ключалки без шперц.

Тамас бе чувал, че учените наричат подобни умения телекинеза.

— Нищо, което би представлявало заплаха за мен — каза Тамас. — Да, разбрах намека ти. Но извън кралската кабала аз нямам нищо против никого — освен ако някой няма нещо против мен. Шпионите на Мануч са ми нужни. Нека се знае, че ние ще плащаме двойно повече от Мануч.

Чевръстия извади лулата си и се закашля в дланта си.

— Смееш ли ми се? — рече Тамас и погледна към Сабон. Деливецът сви рамене. — Какво е толкова забавно?

— Думите ти за повишеното заплащане — обясни Чевръстия. — Нещата не стоят така.

Тамас присви очи:

— А как?

— Шпионите не са като войниците, фелдмаршале. Войникът има своята лоялност, но в крайна сметка той е верен заради храната и заплатата. А шпионите вършат своето, защото обичат да се занимават с това. Те обичат страната си и своя владетел.

— Искаш да кажеш, че няма да мога да разчитам на някогашната мрежа?

Чевръстия посочи с лулата си към Тамас.

— Нищо подобно, фелдмаршале. Някои от нас бяха верни на самия Мануч. Те или са напуснали страната, или вече работят за Кез. Но останалите обичаме Адро и ще се върнем. Подозирам, че колкото по-дълго аз, Чудакът, оставам жив, толкова повече шпиони ще се появят.