Тетрарх [bg]

— Виждала съм гърдите ви — леко се засмя Иризис. — Не се опасявам, че ще изгубя контрол.

Торсът на скрутатора бе жилест и покрит с белези. Създаваше впечатлението, че месото е било изтръгнато изпод кожата.

— Винаги съм се чудила за вас — каза тя. Флид беше грозен, но не отблъскващ. Когато бъдеше опознат, забележителната му личност изместваше вида му.

— Не си само ти.

— Кой ви е причинил такива ужасни неща?

Скрутаторът изпразни чашата си, но не отговори.

Иризис повдигна бутилката.

— Още?

— Не, благодаря ти. Предстои ми работа, за която ще ми е необходим трезва мисъл. Съветът на скрутаторите ми го причини. Или поне оттам дойде нареждането.

— Нима те измъчват членовете си? — попита отвратената жена.

— Тогава още не бях скрутатор, а перквизитор. Млад и красив, който напредваше бързо. Това ме бе направило прекалено самоуверен, прекалено любопитен. А както знаеш, скрутаторите разполагат с най-добрата шпионска мрежа. Обичат да се хвалят, че знаят всичко, макар в действителност това да е невъзможно.

— Аз проявих непредпазливостта да размишлявам над нещо, което всички останали бяха пропуснали. И да видя нещо, което никой друг не бе съзрял. Видях последователност, която не трябваше да виждам.

— За какво говорите?

Флид доближи длан до гърдите си:

— Наистина ли искаш да знаеш?

Иризис не искаше. Тя отпи от чашата си. Скрутаторът посегна към бутилката, поколеба се, сетне в крайна сметка си наля. Двамата замълчаха, заслушани в пукота на пламъците.

— Ставаше дума за нашия ръководител — каза леко завалено Флид.

— Съветът на скрутаторите?

— Не, истинският господар. Нуминаторът.

— Никога не съм чувала за него.

— Никой не знае кой е нуминаторът, но можеш да бъдеш сигурна, че зад Съвета се крие сила, която преследва собствени цели. Възможно е тя да не се интересува от развоя на войната. Възможно е тя да е манипулирала всичко от сформирането на Съвета насам.

— Нуминаторът — замислено повтори тя.

— Никога не споменавай това име! Забрави, че си го чула. Това е готова смъртна присъда. Изглежда съм изпил повече, отколкото възнамерявах.

Внезапно той изглеждаше крехък и уязвим, което й се стори неочаквано мило.

— Аз също пих повече, отколкото трябваше — отвърна Иризис и се приближи до него, за да плъзне пръст по белезите на гърдите му. — Сигурно много сте страдали.

— Така беше. И бих предпочел да не ми се напомня. Освен това ти също си усетила камшика.