Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Лунен ловец [bg]
Лунен ловец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Лунен ловец [bg]

Электронная книга - «Лунен ловец [bg]». Краткое содержание книги:

Лунен ловец предлага пълноценни герои, много динамика, романтика, чувство за хумор, невероятна фантазия и свръхестествени приключения  в света на върколаците. Добре дошли в реалността на Сази - върколаците, подвластни на Луната. Те живеят в стройна организация, на големи общности с шефове и дори нещо като правителства. За да се предпазват от човешкото население и да оцеляват, прилагат всевъзможни тактики. Наемният убиец Тони обитава именно този свят. В света на човеците пък живее Сю. Тя е дълбоко нещастна, защото от години нейното семейство, особено майка й, жестоко я експлоатира и налага тотален контрол. Положението се влошава още повече, когато тя печели 200 милиона долара от тотото. Доведена до пълно отчаяние, Сю решава да сложи край на живота си, но няма сили да се самоубие и иска да си наеме убиец. Така се среща с Тони. Необяснимата връзка между Тони и Сю е много силна, в дадени моменти дори четат мислите си. Най-големият грях във върколашкото общество обаче е да се чифтосаш с човек, а Тони го прави и последствията са неизбежни…
1 ... 79 80 81 82 83 84 85 86 87 ... 139
Перейти на страницу:

Кармине има страхотна къща. Прилича на ранчо, застроено безразборно на обширна разгърната площ, с отделна стая за покер, където можем да се изолираме от света. За каквото и забавление се сетите, ще го намерите у Кармине. Пиене, пушене, хазарт, в каквото количество и колкото често ви се иска. Но никакъв секс и никакви наркотици. Поне не и когато играем карти. Партията покер е само за мъже и дрогата е забранена.

Петимата играем всеки месец. Аз, Кармине Леоне, Джоуи „Змията“ Карасюк, Айра Хилиард и не на последно място Луис — произнася се „Луи“ — Периконе. Петимата израснахме заедно сред Фамилията.

Правилото е следното: пристигаш, плащаш на охраната мизата от десет хиляди долара плюс хилядарка на всеки като хонорар. Охраната винаги е една и съща и няма никакви изненади. Хонорарът, получен от всеки от нас, ги прави неутрални. Обискират те, дават ти чиповете и пазят оръжието ти. Играем, докато остане един победител, който винаги прибира петдесет бона. Или си вътре, или забогатяваш. Може да се случи играта да продължи няколко дни.

Когато ме въведоха, Кармине стоеше до бара и си приготвяше питие. Той мирише на уиски, пури и скорошен секс. Кармине винаги мирише на скорошен секс. Днес в частност миришеше на Линда.

Беше ми необходимо известно време да намеря нещо, което да мирише като Линда. Когато го открих, ми стана смешно. Мирише на sarracenia rubra. Не разбирам много от ботаника, но щом помирисах една в малък цветарски магазин на изток, го проверих. Растението е насекомоядно, като венерината мухоловка, но цветовете ухаят на рози. Точно като нея, без грешка. Сладка и смъртоносна.

— Здравей, Тони! Радвам се, че успя! — Кармине изви вежди към обемистия плик в ръцете ми.

— За нищо на света не бих пропуснал. Разполагаш ли с минутка? Трябва да поговорим.

Той кимна и направи жест да го последвам отзад. По пътя поздравих счетоводителя Айра и Луи, който се занимава с охрана като Вини. Айра мирише на прясно нарязан лимон с нюанс на черешови бонбони за кашлица. Луи ми напомня пустинята. Суха и песъчлива.

Кармине затвори вратата зад мен, щом се озовахме в малката конферентна зала зад бара. Настани се пред масата и ме покани да седна.

— Какво има?

Изражението му бе сериозно. Надушвах гнева му. Бях съчетал „играта“ с работата.

Разказах му цялата история във Вегас колкото можах по-бързо. Облегна се и цялото му тяло говореше, че ме слуша внимателно. Не ме прекъсна нито веднъж; просто чакаше да свърша. Разкопчах белезниците от куфарчето и му го подадох. Продиктувах му комбинацията, защото изобщо не мислех да използвам куфарчето отново. Отвори го и надникна вътре.

Наблюдавах лицето му. Миризмата се промени: загриженост, гняв, откровена ярост.

— Някаква идея кой се е раздрънкал?

Докато разглеждаше книжата, аз отново седнах и кръстосах ръце на гърдите си. Поклатих глава.

— Никаква. Опасявам се, че съм този, който носи лошите вести. Те искаха да решиш, че съм аз.

Миризмата му се замъгли — твърде много усещания, за да ги разбера. Затвори куфарчето решително и го заключи.

— Ще имам грижата — рече той безизразно. — Никак не ми харесва да го кажа, но се радвам, че ми го донесе. Днес нищо не може да се направи, но ще задвижа машината. Ти продължавай да си гледаш работата и си пази гърба.

— Правя го. Осведоми ме, когато разбереш нещо. Имам нужда от информация — гласът ми беше студен и безизразен. Не обичам да ме притискат в ъгъла.

Кармине кимна само веднъж.

— Да вървим да играем. Ще ми помогне да мисля.

Джоуи Змията пристигна тъкмо когато се върнахме на масата. Може и да има друга миризма, но винаги се усещаше само тази на мехлема за разтриване „Викс“. Не разбирам защо го употребява в такива количества, но евкалиптът надделява над всичко останало.

Кармине бе домакин и затова раздаде пръв. След това раздаванията се редуват по посока на часовниковата стрелка. Бяха минали шест раздавания, когато телефонът иззвъня. Кармине се извърна и нареди с поглед на един от охраната да го вдигне. Не прекъсна разговора на останалите. Обсъждахме положението в Близкия изток. Разговорите за работа бяха забранени. Само спорт и текущи събития.

1 ... 79 80 81 82 83 84 85 86 87 ... 139
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)