Тя, която трябваше да умре [bg]

Глава 27

НОЩТА СРЕЩУ 28 АВГУСТ

Ребека не знаеше какво е забъркала и какви ще са последствията за нея и момчетата. Но не виждаше друг изход. Не можеха да си мълчат, не и за нещо такова. Сега седеше свита в кафявия фотьойл, с чаша вино, и гледаше как Йоханес и Янек Ковалски си шепнат в кухнята. Криеха ли още нещо от нея? Беше убедена в това, а и дори не беше сигурна, че чутото е напълно вярно.

В историята имаше дупки, но Ребека все мак мислеше, че вече разбира какво се е случило на Еверест. Разказът безспорно звучеше логично и тя се замисли колко малко бяха знаели, не само в базовия лагер, ами и впоследствие, когато свидетелските показания бяха събрани в едно цяло.

Ясно беше, че Нима Рита се е качил два пъти и е свалил Мадс Ларсен и Шарлот Рихтер, но никой не бе разбрал, че се е върнал трети път, нито пък той самият го бе споменал в интервютата или при последвалото разследване. Това обаче обясняваше защо С юзан Уедлок, ръководителката на базовия лагер, не можа да го открие вечерта.

Трябва да е било към осем, ако Ребека бе разбрала правилно обясненията на Йоханес. По това време вече започваше да се стъмва, а паднеше ли мрак, непоносимият студ ставаше още по-страшен. Но въпреки това Нима бе тръгнал нагоре, в отчаян опит да спаси Клара Енгелман. Още тогава състоянието му било тежко. Когато Йоханес го видял да си проправя път през виелицата, Нима вървял с приведена глава и без кислородна маска, а светлината от челника му блуждаела по преспите.

Бузите му били тежко измръзнали. Той дълго време не забелязал Йоханес и Сванте, докато те – щом се уверили, че не им се привижда – го гледали като дар божи. Йоханес едва стоял на краката си. Бил на път да се превърне в третата жертва тази вечер. Но Нима Рита това не го интересувало. „Must get Mamsahib“, това били единствените му думи.

„Must get Mamsahib.“ Сванте му викнал, че е безсмислено. Тя била мъртва. Но Нима Рита не го послушал, дори когато Сванте изкрещял:

– Така ще ни погубиш. Ще спасиш мъртвец, за сметка на двама живи.