Тя, която трябваше да умре [bg]

– Не разбирам – каза Ребека, сякаш чак сега осмисляше казаното. – Значи всичко е било шпионска мисия?

– Превърна се в много повече от това, скъпа Ребека. Йоханес се запозна с теб. Но да... беше там по работа, а ние внимателно следяхме всичко.

– Това е невероятно. И аз да не знам нищо...

– Съжалявам, че се наложи да го чуеш при такива обстоятелства.

– И как вървеше? – попита тя. – Имам предвид... преди всичко да отиде по дяволите?

Йоханес разпери ръце и отново Янек бе този, който отговори.

– С Йоханес имаме донякъде различни виждания по този въпрос. Според мен той свърши фантастична работа. Изгради доверие и нещата изглеждаха обещаващо. Но е вярно, че ситуацията ставаше все по-напрегната и подлагахме Виктор на ужасен натиск. Възползвахме се от него в много чувствителен момент точно преди изкачването. Така че и Йоханес е прав. Заложихме твърде много на карта. Но преди всичко...

– Липсваше ни ключова информация – допълни Йоханес.

– Да, за жалост – каза Янек. – Но как бихме могли да знаем? Никой в западния свят не подозираше нищо, дори ФБР.

– За какво говорите, по дяволите?

– За Стан Енгелман.

– Какво за него?

– Имал е връзки със Звезда Братва още откакто започна да строи хотели в Москва през деветдесетте. Не знаехме за това, но Виктор е бил наясно.

– Как е разбрал?

– Покрай работата си в ГРУ, но както казах, в задълженията му влизаше да играе двойна игра, затова се преструваше, че е близък със Стан. Тайно обаче го е считал за отрепка.

– И е откраднал жена му.

– Романсът беше по-скоро бонус.

– Или пък нужната предпоставка – каза Й оханес.

– Може ли да говорите така, че да ви разбирам?

– Йоханес има предвид, че любовните им отношения и това, което Клара му разказа, са причината Виктор да реши да действа – продължи

Янек.

– По какъв начин?

– Нямаше как да спипа колегите си в ГРУ, но можеше поне да накисне един корумпиран американец.