Тя, която трябваше да умре [bg]

– Какво имаш предвид?

– Клара накара Виктор да облекчи сърцето си. Мисля, че двамата се подбуждаха един друг. Тя му разказваше каква свиня е мъжът ѝ у дома, а Виктор допълваше с истории за отношенията на Стан със Звезда Братва.

– Любовта ги е карала да споделят – каза тя.

– Да, може би е така. Във всеки случай това е теорията на Йоханес. Но това всъщност не е толкова важно. Проблемът беше, че колкото и да внимаваха, историята все пак се разчула чак до Манхатън.

– Някой се е разприказвал?

– Бедният ви шерп.

– Моля?

– За жалост.

– Нима не би клюкарил.

– Не мисля, че той го е възприемал така – продължи Ковалски. – Платено му е било да се грижи за Клара и да докладва за всичко, случващо се в базовия лагер. От негова гледна точка си е вършел работата.

– А какво е узнал?

– Не знаем точно, но е разбрал достатъчно, за да се окаже в опасност. Ще стигна дотам. С игурно е обаче, че Енгелман е чул за романса, което само по себе си породило много гняв и подозрения. Скоро други източници му предоставили още сведения и накрая Стан осъзнал какви са залозите. Не само бракът му бил в опасност, ами и бъдещето му като бизнесмен, а може би дори свободата му.

– Откъде другаде е изтекла информация?

– С игурно можеш да се досетиш – каза Ковалски. – А на въпроса как Нима Рита е могъл да се разприказва – не забравяй, че е бил разтревожен и ядосан, също като много други шерпи онази година.

– За религиозните му вярвания ли говориш? – попита тя.

– За тях и за съпругата му Луна. Клара се е отнесла с нея доста зле, нали? Така че Нима е имал и личен мотив да не бъде чак толкова предан към нея.

– Несправедлив си към него, Янек – намеси се Йоханес. – Нима не искаше да навреди на никого. И той като Виктор се разкъсваше поради лоялността си. Хората му казваха: направи това, направи онова. Носеше всичко на раменете си, получаваше заповеди и контразаповеди, и накрая това го пречупи. Наложи му се да тегли твърде голям товар и въпреки това именно той изпитваше угризения на съвестта, а не другите.

– Извинявай, Йоханес, аз присъствах само косвено, така да се каже.

Може би е по-добре ти да продължиш – каза Янек.

– Не знам – отвърна Йоханес кисело.

– Обеща да ми разкажеш – каза Ребека.

– Така е. Но се ядосвам, когато се приписва вина на Нима. Той страда повече от достатъчно.

– Виждаш, Ребека. Йоханес е добър човек, не си мисли нищо друго. Винаги защитава слабите – каза Ковалски.