Убийствени сънища [bg]

— Не се получи — каза Девлин, когато Санборн вдигна слушалката. — Направих най-доброто, което можах, но ти не ми каза, че и Ройд ще се появи на сцената.

Санборн изруга.

— Не знаех, че и той ще е там. Сигурен ли си, че е бил Ройд?

— О, да. Имам рана от нож в рамото и той е виновен за това. Познавам го добре. Срещахме се често в Гарууд.

— Ако сте били толкова близки, трябвало е да успееш да го премахнеш. А сега, какво добро можеш да ми докладваш?

Мълчание.

— Съжалявам — каза едва чуто Девлин. — С какво мога да изкупя вината си?

— Убий детето и жената.

— Прекалено е късно. Ройд ме позна и ще каже на МакДъф. Ако се приближа до замъка, ще ме преследват като дивеч. Подчиних се на заповедите ти и отстраних пречката. Е, няколко пречки. Полицията ще плъзне из целия район там.

— Ти, идиот такъв! Знаеш, че не исках да проваляш мисията си.

— Каза ми да правя онова, което трябва. Знам, че не искаше да ме хванат, защото още можеш да ме използваш. Само ми позволи да преследвам Ройд и той ще ме заведе при жената.

— Тогава, остани в Шотландия и свърши работата.

— Не вярвам да са още там. Ройд ме познава много добре и мисли, че може да ме залови.

— И ти мислиш, че можеш да го заловиш. Кой от двама ви е прав?

— Аз. Защото за него жената е бреме. Това ще го забави.

— Каза, че не можеш да се върнеш в замъка.

— Ако той е още там, няма да е задълго. Той иска теб, а сега иска и мен. Не може да хване нито един от двама ни, ако стои в онзи замък.

— А Софи Дънстън?

— Ти ми даде заповед. Естествено, ще свърша работата. Само ще ми е необходимо малко повече време.