Убийствени сънища [bg]

Той поклати глава.

— Как бих могъл да ти се ядосам? Ти си моята майка. В момента нещата са лоши за теб. Ти се опитваш да направиш това, което е най-добро за всички ни. А Джок казва, че аз трябва да свърша своята част от работата.

— Джок?

— Но дори той да не ми беше казал това, нямаше да ти се ядосам. — Покри дланта й, която беше отпусната върху скалата, със своята. — Помниш ли, снощи ти ми говори за дълга и задълженията, за това, че понякога те са радост, а понякога — бреме? Ти говореше за мен. Но аз също имам задължения. Ти си в беда и аз трябва да направя нещата по-лесни за теб. Това е моето задължение. — Той стисна здраво устни, за да не треперят. — Ще се страхувам. Ще се тревожа за теб. Трябва да ми обещаеш, че няма да пострадаш.

— Ще се опитам… — О, какво пък, по дяволите! — Обещавам!

— Джок ми каза, че тук ще има хора, които ще се грижат за мен, докато той и МакДъф се грижат за теб. Няма да им създавам никакви проблеми, мамо.

Гърлото й се сви. В очите й напираха сълзи.

— Знам — тя го прегърна през раменете и го притисна към себе си. — Много се гордея с теб, Майкъл. Джок каза ли ти кой ще дойде?

Той поклати глава.

— Е, аз ще ти кажа каквото зная.

— Не искам да мисля за това. Джок ще ми каже по-късно. — Той се облегна на нея. — Мислиш ли, че можем да поседим малко тук? Нямаш много време, нали?

Трийсет минути. Представяше си как Ройд крачи неспокойно из вътрешния двор. Прекалено лошо за него. Тя прегърна здраво Майкъл.

— Имам достатъчно време. Не бързам.