Убийствени сънища [bg]

Тя побърза да излезе от стаята и изтича по коридора. Ройд беше казал, че Майкъл е на игрището с Джок, но тя трябваше да се види първо с Ройд. Беше казала на МакДъф, че той винаги е непредсказуем, но нещо се беше променило и го усещаше дори по-силно от МакДъф…

Тя нямаше да му позволи да тръгне, защото той започваше да се съмнява дали би могъл да изложи и нея на риск.

Изтича нагоре по стъпалата. Провери първо в неговата стая. После отиде да се увери, че не е в конюшнята, където бяха оставили взетата под наем кола.

Ройд седеше на леглото и говореше по телефона, до него лежеше отворен брезентовият чувал. Затвори, щом тя влезе в стаята.

— Дойде да се сбогуваш с мен ли?

— Не, дойдох да ти кажа, че ще дойда с теб. МакДъф е намерил човек, който да се грижи за Майкъл. Мисля, че решението на този проблем е задоволително.

— Наистина ли? — Той се изправи и затвори чувала. — Сигурна ли си?

— Да. Престани да се опитваш да разклатиш моята увереност. — Софи стисна длани. — Това е правилното решение. Знам го.

— Кажи ми същото, когато си на хиляди мили от сина си.

— Дяволите да те вземат! — Гласът й не звучеше така уверено. — Ти нямаше никакви проблеми с това, да ме използваш, когато започнахме. Какво, по дяволите, е различно сега?

Той срещна погледа й през стаята.

— Разликата е в това, как искам да те използвам сега.

Не можеше да диша, чувстваше как я залива топлина.

— Ти го усещаше — каза той. — Аз не съм човек, който може да крие това, което изпитва.

Софи навлажни устни.

— Аз обаче не мисля, че сексът трябва да пречи на онова, което е важно и за двама ни.

— И аз мисля като теб. Така че може би това не е секс. — Устните му се изкривиха. — Това май те разтърси. Ако е само секс, значи е толкова силно, че да ме извади от равновесие. А щом е толкова силно, ще имаш проблеми с мен. Аз не съм студен и цивилизован като бившия ти съпруг. Така че, помисли два пъти, преди да тръгнеш, където и да било с мен.

— Нима се опитваш да ме накараш да се страхувам от теб? — Тя поклати глава. — Няма да ме изнасилиш.

— Няма, но може да опитам почти всичко друго.

— Ще тръгна с теб.

— Чудесно. Добре. Защо да се тревожа? Искам само да получа от теб каквото мога, преди да те убият. — Грабна чувала. — Уредил съм самолет. Искам да тръгна оттук след трийсет минути.

— Тогава ще трябва да почакаш, за да говоря с Майкъл. Той все още на игрището ли е?

— Доколкото знам.

— Ще се срещнем при колата веднага, когато свърша.

— Трябва да се видя и с Джок. Изпрати го във вътрешния двор.

Той излезе от стаята. Софи си пое дълбоко дъх. Господи, трепереше! И все пак, още чувстваше как горещината я залива на вълни. Това я объркваше. Беше завладяна от страх и ужас, от тревога за Майкъл, а после, изведнъж и неочаквана, се появи тази нужда, по-силна от всичко. Отговорът й беше силен и независим, от каквито ида било ограничения — като на разгонено животно.