Сентръл Парк [bg]

Той развива болтовете и изважда спуканата гума, след което продължава да обяснява:

— Асистентката на Крейг, Агата, беше минала малко преди това, за да прибере всичко, което може да ме издаде: снимки, досиета, фактури… Много ме боли рамото… Може ли да ми подадете резервната гума?

— Направо се скрийте някъде. Разкажете ми за хижата в гората.

Габриел прави крачка встрани, проверява превръзката. Усилието е разкървавило раната, но той стиска зъби и грабва резервната гума.

— Хижата е наистина на Калеб Дюн. Аз помолих Агата да закачи на вратата трите снимки, които намерих в портфейла ви.

— Предполагам, че и шелбито е ваше?

— Спечелих го на покер, когато живеех в Чикаго — казва психиатърът като се изправя и избърсва ръцете си.

Непоносимо ми е да го слушам. Чувствам се принизена, унижена. Водейки ме за носа, Габриел ми отнема последното, което ми оставаше: убеждението, че още съм добро ченге.

— Признавам, че имах късмет — изтъква той. — На два пъти за малко да ме разкриете. Първо, когато настояхте да отидем заедно в лабораторията за изследване на кръвта и оставихме пробата.

Не съм сигурна, че го разбирам добре. Оставям го да продължи.

— Познавам Елиан, клиниката работи с нейната лаборатория отдавна. Нямах време да я предупредя, но тя не ме нарече „доктор“ пред вас!

Не се и опитвам да оценя иронията, скрита в анекдота.

— А вторият път?

— Вашият колега, Марешал. Там наистина се разминахме на два пръста от катастрофата. Първо, отдъхнах си, че той не знае за отстраняването ви от работа. След това, когато изпълни поръчката ви за охранителните камери, се задоволи да потърси изображение с регистрационния ви номер. Ако беше споменал в имейла си, че снимките са от преди една седмица, щеше да ме закопае!

Вдигам глава. Луда ярост се надига в мен и не мога да я контролирам. Буен поток от желание за съпротива и неприемане на несправедливостта обзема тялото ми. Навеждам се и грабвам гаечния ключ кръстачка. Ставам, насочвам се към Габриел и с все сила го удрям в корема.