Родена магьосница
- Автор: Волвертон Дэйв
- Серия: the runelords #3
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Родена магьосница». Краткое содержание книги:
Ейвран приближи друга хала. При тази подобната на чесън миризма беше доста силна и момичето се дръпна назад.
— Ужасно смърди. Трябва да е умряла бавно.
Габорн не се усъмни в правотата й.
— Смяташ ли, че можеш да се научиш да говориш с халите? — попита той.
— Как? Все пак нямам пипала, ако не сте забелязали.
— Но би могла да смесваш миризми — каза Габорн. — Например, ако вземеш малко чесън, не би ли могла да уподобиш думите?
Ейвран го погледна стъписано.
— Изобщо не се бях сещала за това! — Намръщи се. — Не, не мисля. С чесъна не става. Всъщност предупреждението за смърт не е съвсем като чесън. Ще е все едно да извикаш „Дъх!“, вместо „Смърт!“ — Но беше пуснал муха в главата й. — Все пак сигурно бих могла да докарам няколко думи — каза тя.
Габорн пусна въображението си на воля. „Да мога да говоря на халите! Какво бих им казал?“
Представа нямаше. Не знаеше езика им, не знаеше как би могъл да общува с тях.
Ейвран го накара да отбележи още две. Най-после стигнаха края на редицата.
После се върнаха при първата, която бяха отбелязали.
Той извади меча си и се мушна в устата на чудовището. Зъбите му висяха над него като огромни ледени висулки. Заби острието в мекото небце и го преряза. Мастиленосинята кръв на чудовището покапа от раната и се заизсипва на полусъсирени парцали в краката му.
Той я остави да поизтече, после бръкна нагоре и отряза същинската плячка — парче димящ халски мозък, като сиви червеи, окъпани в тъмната кръв на халата.
Даде мозъка на Ейвран и й обърна гръб, докато се храни. Тя задъвка и засумтя признателно.
Той се качи на гърба на една от халите и се загледа на юг. Ордата вече не се виждаше. Последната хала се бе изкачила по хълмовете към Скалата на Мангън, на две мили на юг. Сега се намираха в падина. Само тънката мъгла в тази посока показваше, че халите продължават да бягат.
Битката беше славна, победата — зашеметяваща. Но той виждаше рицарите — събираха падналите си другари и ги носеха към фургоните. Мъртвите и ранените товареха в същите сандъци, с които бяха превозвали пиките, взети от Карис. Беше икономично, а и мъртвите нямаше да се сърдят, че ще ги превозят без особени церемонии. Все пак този завършек на битката му се стори някак неподходящ, не особено красив край за един човешки живот.
Няколко благородници го видяха и подкараха към него през полето. Лицата им грееха в очакване. Много от тях бяха могъщи воини… кралица Херин Червената от Флийдс, Върховният маршал Скалбейрн на Свободните рицари, сър Ленгли от Оруин.
Скалбейрн извика отдалече:
— Готови сме да потеглим, когато и вие сте готов. Снощи ми изпратиха транспорт с пики от Карис и замъка Фелс към Балитън, на по-малко от двайсет мили по пътя. До половин час ще можем да се превъоръжим и да направим втори преход.
Габорн помисли и земното предупреждение стигна до него почти като плач. Ако дръзнеше да предприеме втори щурм, халите щяха да опустошат войската му.
— Ще се превъоръжим и ще обядваме в Балитън — отвърна Габорн, за да спечели време, докато състави друг план. По лицата им личеше, че се надяват на скорошна битка. — Халите вече са предупредени. Следващия път няма да ги заварим неподготвени.
Не можеше да не забележи разочарованието на лицето на Ленгли. Но Скалбейрн отвърна сдържано:
— Както заповядате, милорд.
Габорн слезе от грозното туловище.
Ейвран — тъкмо беше привършила с яденето — клекна и изтри пръстите си в земята. Той я попита:
— Намерихме ли който ни трябва… Майстора на пътя?
Ейвран само сви рамене.
— Още не знам. Трябва време.
— Колко?
Ейвран помисли.
— Три-четири часа.
В този момент далече на хоризонта засвириха рогове. Габорн излезе бежешком от дерето, изправи се сред равнината и видя спускащите се от хълма на юг конници.
Един от тях викаше:
— Халите се катерят на Скалата на Мангън! Натикахме ги в миша дупка!
Отстъплението
Крал Ордън веднъж ме попита какво ценя най-много у един рицар: храбростта или предаността. Отговорих му, че отговорът е очевиден: преданият рицар ще бъде храбър при заповед.