Родена магьосница

Но Габорн вдигна ръка, молейки я да замълчи. Тя бе наложила над Боренсон тежкото изпитание пред десет хиляди души и думите й не можеха да се върнат назад. Боренсон трябваше да отиде в Инкара и да потърси Дайлан Чука, Дара всечовешки, който според легендата притежаваше толкова много дарове, че не можеше да умре. Йоме се надяваше, че той би могъл да помогне на Габорн да опази поданиците си от предстоящите бедствия. Нещо повече, Боренсон беше убил бащата на Йоме и бе избил около две хиляди Посветители. Заради собствената си душа, трябваше да извърши самоизкулпението.

А Габорн наистина имаше нужда от помощ. Дали щеше да дойде от Зандарос, дали Боренсон щеше да намери Дайлан Чука, или щеше я получи от самия Радж Атън — все едно, Габорн се нуждаеше от помощ.

— Писмото ми е тук — каза Габорн и бръкна отзад в дисагите си. — За Краля на бурите. То обяснява твоето пратеничество и го моли за помощ. Бих искал да те помоля и за още една малка услу… — Габорн изведнъж спря и рязко обърна коня си, сякаш някой бе извикал в паника.

Ордата на халите продължаваше да се катери нагоре по скалата. Вървяха както досега, по седем хали в редица. Нищо не бе променило строя им.

Но зад тях откъм изток възвиваха в бесен галоп петдесетина свободни рицари, въоръжени с пики.

— Проклети глупаци! — измърмори Габорн, вдигна бойния си рог и изсвири сигнал за отбой.

Няколко рицари се обърнаха към него, после пришпориха конете си и продължиха щурма.

Боренсон изсумтя с насмешка.

А Мирима усети, че мъжете скоро ще загинат.

Габорн засвири „отбой“ още по-настойчиво. Навсякъде по редиците рицарите обърнаха и препуснаха към него, приели, че призивът му е предназначен за тях. Но петдесетимата не изоставиха курса си.

Габорн засвири отчаяно.

От двете мили разстояние рицарите изглеждаха съвсем дребни. Слънчевата светлина проблясваше по белите им пики, по шлемовете и броните. Мирима загледа изтръпнала как приближават ариергарда на чудовищата.

Но този път щурмът не бе като предишния. Този път халите не бяха изненадани.

С приближаването на пиконосците, халите по източния фланг направиха нещо съвсем неочаквано. Грамадните чудовища се извърнаха рязко, забиха лопатестите си глави в земята и се надигнаха, размахали дългите си предни крайници.

Меневрата им прикри ефективно сладките им триъгълници, без да остави за пиконосците никаква цел освен тежко бронираните им глави. Всъщност с тази маневра оръженоските оформиха истинска стена от плът.

Зад стената други хали започнаха да мятат камъни върху главите на своите и те полетяха и заотскачаха като залп от катапулти. Пурпурните чародейки пуснаха смрадливитге си заклинания.

Така халите оформиха здрав щит и нападнаха пр начин, невиждан досега.

Само след секунди битката свърши. За няколко мига трийсет и двама мъже и коне бяха премазани. Онези, които успяха да се измъкнат от каменната градушка, побягнаха, кой едва удържайки се на коня, кой оставил зад гърба си падналото животно.