Родена магьосница
- Автор: Волвертон Дэйв
- Серия: the runelords #3
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Родена магьосница». Краткое содержание книги:
През това време хората на Радж Атън се изсипаха от двете им страни и пуснаха залп от стрели по спешените мъже.
А’келласите бяха заклещени в капан. Нямаха никакво прикритие. Петима бяха улучени веднага и останаха по местата си с щръкнали от гърдите и краката им стрели. Вражески стрелец прониза една от препускащите камили в окото, така че един от хората му падна с грохот на земята и костите му изпращяха. Други четирима от а’келласите хукнаха напред, вдигнали бойни брадви и саби, и засякоха незащитените шии и гърла на връхлитащите камили.
Пет животни паднаха оплискани в кръв. Радж Атън стисна бойния си чук, скочи от гърба на камилата си и заби металния шип в главата на първия изпречил се на пътя му а’келлах. Друг притича зад него и той се извърна мигновено, и го помете през ребрата с удар, който прониза дробовете му.
Кръв плисна в лицето му и той се втурна сред гмежта а’келласи, търсейки Вакъз. Над главата му избръмчаха стрели и свалиха още двама противници.
Никой от а’келласите не се просна на земята, за да моли за милост, както щеше да направи някой поданик на стария Индопал. Не беше в нрава им да се молят за милост, нито да я дават.
Той се взря в строгите очи на един стар каиф, който извика: „Радж А…“ — и чукът на Радж Атън раздра гърлото му.
Останалите се втурнаха срещу него и се превърнаха в кипнала черна маса. Не бяха обикновени бойци. В един смразяващ дъха миг той си въобрази, че ги насочва Габорн.
Но Радж Атън не беше лесен за убиване. Макар да го бе поразило проклятието на Бинесман, той си имаше своите дарове.
Изрита единия в гърдите със стоманения шип на ботуша си и го прониза в сърцето. Сниши се под замаха на някакъв меч и смаза с чука нечие лице. Измъкна кама с изтръпналата си лява ръка, заби я под брадичката на трети нападател, скочи и изрита четвъртия с двете си стъпала толкова силно, че отсече главата му.
Беше прекалено лесно. Не получи дори страничен удар. Боят изобщо не можеше да се сравни с онзи от вчера, когато Габорн направляваше своите Избрани.
След няколко мига всичко свърши. Радж Атън стоеше задъхан над труповете на а’келласите. Прахът във въздуха се беше сгъстил от препускащите камили. Миризмата на кръв бе надвиснала над бивака. Носеше се болезненият рев на камили, нападали със счупени или отсечени крака.
Трима от хората му бяха загинали. Друг беше тежко ранен — дясната му ръка се бе потрошила и половината му лице бе хлътнало навътре.
Радж Атън обиколи бивака и спря до огъня, на който в малко осаждено котле се вареше пърженият хляб. Отгоре беше леко препечен и той подуши омесените в тестото шамфъстък и кориандър.
Извади една филия и задъвка замислено. Някакво движение на хълма привлече погледа му. По камънаците надолу бяха започнали да пълзят огнени гущери. Бяха доловили миризмата на кръв. Тази нощ щяха добре да се наядат.
Вакъз го нямаше тук, разбра Радж Атън. Вакъз не беше човек, склонен да допуска грешки. Никога нямаше да спре при този оазис, лишен от всякакво укритие. Трябваше да го разбере още когато се изкачи на хълма.
Мисълта, че Вакъз му е избягал, го разтревожи. Това означаваше, че или е заминал на север в Деяз, или по-вероятно към западното крайбрежие — към Дармад, Джис или Куран… подходящи места да предизвика неприятности.
Радж Атън беше пратил осемдесет души да догонят Вакъз. Но подозираше, че няма да са достатъчно.
Жътва
Сетивните органи на една хала, нейните пипала, обкръжават основата на черепа й и се спускат под челюстта. Виждани са оръженоски само с осемнадесет пипала, както и с цели тридесет и шест. Какъвто и да е броят, винаги се оказват кратни на числото три.
Майсторът край камината Магнус твърдеше, че колкото повече пипала има една хала, толкова по-стара е тя. Но аз не намирам доказателства за това. Сравнявайки броя на пипалата на една хала с нейния ръст и възраст (измерена според износването на зъбите), не виждам връзка между броя на пипалата и възрастта на съществото.
Не може и да се твърди, че броят на пипалата разкрива по-големия ранг на една хала, както предположи веднъж Майсторът край камината Бейнс. Случвало се е много могъщи хали да имат сравнително малко пипала и да се намират малки оръженоски с много такива.
Може да се заключи, че броенето на пипалата на една хала с цел да се извадят някакви заключения е безсмислено. Все едно да се опитваш да заключиш дали един човек е земеделец или рибар, като броиш космите в носа му.