Родена магьосница

— Но нещо помириса?

— Само смъртния писък. Когато халите умират, те предупреждават другите да бягат надалече. Иначе изобщо не мога да ги помириша.

Габорн отиде при ануса на чудовището. Пипалата там бяха мокри и лепкави, приличаха повече на потни жлези, отколкото на пипалата, красящи главата на халата. Определено му замириса на нещо. Това, което Ейвран наричаше „писък“, по-скоро можеше да се опише като смътна миризма на гнил чесън.

— Какво означава миризмата? — попита Габорн. След като се канеше да слезе в Долния свят, трябваше да се научи да превежда езика на миризмите на халите.

— Означава „Тук има смърт. Бягай“ — отвърна Ейвран. Стараеше се да му преведе колкото може по-точно.

Детето въздъхна и погледна надолу по безкрайния низ от хали, проточил се на повече от миля напред.

— Нека да я отбележим. Ако не намеря някоя, която да ми се стори по-подходяща, ще опитам него. — Държеше се свенливо и малко гузно от това, че ще трябва да яде пред други хора. В края на краищата, беше си доста неестествен акт.

— Добре — отвърна Габорн. Озърна се, мислейки да струпа няколко камъка пред звяра, но тъмната почва в рова беше отъпкана от десетките хиляди хали и бе твърда почти като камък. Накрая свали едната си метална ръкавица и я постави в зейналата уста на халата.

Продължиха бавно напред. Един рицар се приближи по широкия ров, завивайки покрай нападалите чудовища. Габорн чу отдалече дрънченето на плетената ризница и тропота на конските копита. Беше Скалбейрн.

— Добра новина, милорд — каза той. — Преброихме близо три хиляди и триста мъртви хали само в този единствен щурм.

Габорн едва повярва. Имаше в свитата си не повече от две хиляди и петстотин рицари и беше загубил само една стотна от тях.

Сигурно лицето му бе засияло. След като Скалбейрн ги остави, Ейвран му каза:

— Приличате на котката, дето изяла птиченцето.

— Денят е добър — отвърна Габорн. — Голяма победа.

Ейвран поклати главицата си.

— Не бива да разсъждавате така, милорд. Повечето от тези хали бяха невинни. Повечето от тях бяха като… като селяци. — Тонът й съдържаше укор.

— Говориш за тях, сякаш са хора. Но тези „селяци“ тръгнаха срещу Карис. Избиха десетки хиляди хора и щяха да избият всички.

— Направиха го само защото господарките им ги накараха — възрази Ейвран. — Не дребните хали са тези, които трябва да убиете — търсете Истинската господарка. Тя е вашият враг.

Детето говореше съвсем убедено. Сега той се вгледа в нея и забеляза нещо поразително. До тази сутрин мислеше, че е най-обикновено дете, деветгодишно момиче с рижа коса и лунички, и с блясък на решимост в погледа.

Но сега разбра, че това е илюзия. Като се вгледа по-внимателно, забеляза смътно доловим зеленикав оттенък на лицето й, като малки люспи зеленикава слюда, които улавяха и отразяваха светлината на слънцето.

Не приличаше на обикновено дете. У нея имаше много от Бинесман. И също като Земния пазител, нейния учител, тя, изглежда, се грижеше за здравето на змиите толкова, колкото и за мишките, за халите, колкото и за хората.