Кутията на Пандора
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #3
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кутията на Пандора». Краткое содержание книги:
Връщам се в леглото и прелиствам тетрадката, половината съм изписал през последните два часа. Потърпевши. Жертви. Потърпевши. Жертви. Точно така, потърпевши и жертви, а не престъпници, които са живи и здрави и чиито пътища, колкото и да се мъча, не мога да пресека. Май намерих началната точка и дори ако някои от жертвите и потърпевшите също са престъпници, всички те са взаимно свързани. Много бързам, взимам писалката и записвам в тетрадката имена: генерал-лейтенант Сухов, ученият, който работи над нови видове въоръжение, майор Биляш от КГБ, който се занимава с доставки на оръжие, следователят от Московската градска прокуратура Галактион Бабаянц, който разследва института на Сухов, гледачката и екстрасенска Балцевич, Ана Чуднова, Ника Славина и малкият й син. Най-накрая и аз, Александър Турецки.
Сега вече версията се формира сама, не искам вече званието Главен Инспектор по Предлагане на Версии, което на шега ми беше обещал Меркулов, връщам се на първите страници от бележките си и вече знам как се подреждат брънките на Престъплението от жертва към жертва…
Семьон Семьонович Мойсеев никога не идваше навреме на работа — или закъсняваше, или ужасно подраняваше. Днес, в работната „черна събота“, Зимарин беше наредил всички служби да се трудят всеотдайно.
Мойсеев не беше ортодоксален евреин и за шестдесет и няколкото си години вече беше намразил не само „черните“, но и „белите“ съботи. Но Бог му е свидетел, искаше да бъде на „Новокузнецка“ точно в десет, какво да прави, като синът му Гришка не можа да си намери дипломата и, кой-кой, таткото трябваше да я потърси, а синът Миша беше загубил горното копче на ризата си и трябваше да му го шие кой, таткото, а пък по пътя тролеят се развали. Мойсеев закъсня половин час. Повлякъл ранения си във войната крак, който още го наболяваше, се дотътри до къщата на търговеца Прохоров, където се помещаваше столичната прокуратура, и видя пухкавата кадровичка, изтъпанена на входа.
— Семьон Семьонович, специално ви причаквам да ви предупредя. Едуард Антонович днес е станал със задника нагоре. Иска ви веднага при него.
Мойсеев, без да влиза в кабинета си, доста пъргаво се заизкачва по мраморното стълбище.
В кабинета на Зимарин оперативката беше в разгара си. Присъстваха само началници: заместниците на Зимарин, ръководителите на отдели и партийният секретар.
— … Очаква се тази година броят на предумишлените убийства да стигне цифрата двайсет и пет хиляди…
Зимарин се запъна за миг:
— Пак закъсняхте, другарю Мойсеев. Елате насам. Забравихте ли, че изпълнявате длъжността профпредседател?
Настъпи голяма пауза — всички чакаха Мойсеев да заеме подобаващото за днес номенклатурно място на „третия човек“ до заседателната маса.
— Докато теоретиците и така наречените демократи — продължи словото си главният прокурор на Москва — спорят в чии ръце трябва да бъде предварителното следствие по криминалните случаи, ние, следователите професионалисти, независимо от ведомственото подчинение вършим нелеката си всекидневна работа, а обемът й нараства заедно с ръста на престъпността в страната. Престъпният свят действа нагло и изобретателно, използува автоматично оръжие, качествен транспорт, всички нововъведения на комуникацията, умело прикрива следите, привлича към незаконната си дейност морално лабилни хора от нашите среди. Затова дейността по разкриването, и по-специално на убийствата, значително се усложнява…
Зимарин повдигна очилата си, огледа аудиторията:
— Но още не сме за боклука: нашите видни колеги Амелин и Чуркин успяха да разкрият много заплетен случай, в който следите водят към този кабинет. Организираната престъпност толкова се е развихрила, че е подготвяла, а може би още подготвя покушение над главния прокурор на Москва…
На това място Зимарин, естествено, въздъхна и даде възможност на подчинените да се наахкат и наохкат.
— … И първа цигулка в тази омерзителна пиеса са свирили наши следователи, бивши следователи, Турецки и Бабаянц. Те са били в мафията, приемали са подкупи откъдето падне, измъквали са престъпници от справедливото възмездие на правосъдието. Резултат: и двамата са убити.