Прелъстена невинност
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Прелъстена невинност». Краткое содержание книги:
От бурната им първа среща, през морето, до блясъка на дворците тя остава негова пленница. Но дори когато яростта въстава срещу домогванията му, изгарящата нужда я прави негова робиня. Защото тяхната треска неизменно ги отнася към неизбежния край да се предадат пред силата на вечната любов.
— При слугите.
Дмитрий затвори очи. Катрин пак беше прибегнала към старата си тактика и се опитваше да го накара да се почувства виновен. И най-коравото легло беше за предпочитане пред неговото.
— Дяволите да я вземат, трябваше да се досетя, че ще направи нещо подобно в мое отсъствие!
Соня не можеше да повярва на ушите си. Той беше ядосан на англичанката, а не на нея. Трябваше да се възползва от това.
— Тя е най-нахалната и високомерна жена, която съм срещала, Митя. Пратих я да чисти пода, за да се научи на покорство, но се съмнявам дали това ще даде някакъв резултат.
— И тя се е съгласила с това? — попита недоверчиво Дмитрий.
Соня почувства страните й да поаленяват. Да се съгласи ли? Да се съгласи! Нима той би допуснал тя да откаже? Не я ли слушаше той? Какво си бе въобразявал, че бе допуснал така да разглези това същество?
— Не възрази.
— В такъв случай изглежда, че съм си изгубил времето, като се върнах тук — изрече Дмитрий с горчивина, без дори да погледне леля си. — Значи сега иска да чисти пода! Е, ако си мисли, че така ще ме накара да се почувствам виновен, просто греши.
Грабна бутилката и се отдалечи гневно. Семьон и другите лакеи трябваше бързо да се отстранят от вратата, където бяха подслушвали с разтреперани сърца.
Соня се върна в стаята и си наля чаша шери. Тя не бе разбрала смисъла на последните думи на племенника си, но това нямаше значение. Той щеше да се върне в Москва при принцеса Татяна и вероятно щеше да отсъства с месеци, при което щеше напълно да забрави за англичанката.
Глава 30
Надежда Фьодоровна наблюдаваше тайно англичанката, присвила очи от омраза. И колкото по-дълго я гледаше как търка кухненския под, тотално пренебрегвайки останалите, сякаш не бяха достойни за присъствието й, толкова по-силно я ненавиждаше.
Че коя беше тя, за Бога? Никоя. Беше толкова дребна, че можеше да бъде сбъркана с дете. Косата й бе безлично кафява, а Надеждината бе огненочервена, блестяща, гъста, може би най-красивото нещо в нея. Единственото, с което можеше да се похвали чужденката, бяха необикновените й очи. На практика в нея нямаше нищо, което да привлече мъж като Дмитрий Александров. Какво тогава бе съзрял принцът в нея, неуловимо за останалите?
Надежда не беше просто предубедена. Всички си задаваха същия въпрос. Но за Надежда, която преди години бе прекарала една прекрасна нощ с принца, но никога не бе успяла да го накара да я пожелае отново, тази въпросителна направо я изгаряше. Провалът й беше нещо, което тя така и не бе успяла да превъзмогне. А бе имала такива прекрасни планове — да роди син на принца, което би я издигнало невероятно и би й осигурило лек живот.
Не бе забременяла в онази единствена нощ с Дмитрий. Някои започваха да си мислят, че е импотентен, в това число и тя. По онова време вече бе достатъчно мъдра да осъзнае, че би могла да претендира, че детето е негово, ако забременееше бързо след срещата им. С малко помощ от по-похотливите лакеи тя бе сторила точно това и беше толкова доволна, толкова горда от постижението си, че не можа да не се похвали на сестра си, която я издаде на баща им. Той я беше напердашил толкова здраво за плана й да измами принца, че тя изгуби бебето и оттогава не бе изплувала от горчивината на разрушените си надежди.
Сега принцът бе довел тук тази грозна чужденка и я бе настанил в Бялата стая. В Бялата стая! На всичкото отгоре англичанката искаше да убеди всички, че принцът се интересуваше от нея не само като жена за леглото си, но и много повече.
Надежда се бе изсмяла високо, когато чу нареждането на принцеса Соня натрапницата да бъде наказана. Бе очарована, когато я изпратиха в кухнята и й възложиха най-мръсната работа. Сега вече не беше толкова високомерна. А и принцът не бе дошъл да я отърве от тежкия й живот, както бе очаквало половината домакинство, глупаво повярвали, че той няма да хареса начина, по който леля му се бе отнесла с жената. Да, но все пак я бе довел тук. И я бе оставил тук, вместо да я отпрати, когато приключи с нея. И също, снощи я бе потърсил на мига, в който се завърна, новина, вбесила Надежда до крайност, докато не разбра по-късно, че е извънредно разгневен на жената, несъмнено заради проявената към леля му непочтителност.
Никой не беше съобщил на англичанката, че принцът се е върнал. В действителност другите прислужници нарочно криеха новината в смехотворен опит да пощадят чувствата й. Тя дори не забелязваше шепота и съчувствените погледи, толкова малко внимание обръщаше на ставащото. Надежда нямаше търпение да сподели новината и тогава съперницата й щеше да разбере, че не е измамила никого с илюзиите си за техния принц Дмитрий.