Прелъстена невинност
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Прелъстена невинност». Краткое содержание книги:
От бурната им първа среща, през морето, до блясъка на дворците тя остава негова пленница. Но дори когато яростта въстава срещу домогванията му, изгарящата нужда я прави негова робиня. Защото тяхната треска неизменно ги отнася към неизбежния край да се предадат пред силата на вечната любов.
Катрин се размърда, готова да протестира.
— Няма да ме намерят дори умряла в стаята ти, Александров, тъй че, ако това е за мен…
— В Бялата стая — поправи се Дмитрий остро. — И до един час да е дошъл доктор. Ти и ти — той закова двете прислужници с твърд поглед, — елате с мен да й помагате.
— Мога и сама да се грижа за себе си, Дмитрий. Правя го отдавна и, уверявам те, справям се, много ти благодаря.
Той не й обърна внимание, нито пък прислужниците, които се втурнаха да изпълняват заповедите му. Колективна въздишка се разнесе в кухнята след излизането на принца, както и множество „нали ти казах“ от склонните да вярват на англичанката. Надежда не бе една от тях. Ядосана от случилото се пред очите й, тя развали тестото, което месеше, което пък само й докара скастряне от готвачката, на което тя отвърна остро, което пък бе последвано от здрав плесник, мълчаливо одобрен от останалите, тъй като никой не обичаше Надежда особено.
В Бялата стая Дмитрий внимателно положи Катрин на леглото, без да получи благодарност. Прислужниците пълнеха трескаво ваната, единственото нещо, което нямаше намерение да откаже, тъй като не се бе къпала истински от заминаването на Дмитрий. Отказа брендито обаче и блъсна раздразнено подадената й чаша.
— Не знам какво си въобразяваш, че доказваш с всичкото това внимание, Александров. Предпочитам да ме оставиш там, където си бях. В крайна сметка кухненската работа е само едно ново преживяване за мен, а ти самият изтъкна отговорността си за всички мои нови преживявания, откакто те срещнах. За колко неща имам да ти благодаря.
Дмитрий трепна, жегнат. Виждаше, че при нейното саркастично настроение ще е безсмислено да й говори. Би могъл да й признае, че примитивният страх да се изправи лице в лице с нея след прекараната заедно нощ е в основата на необмисленото му бягство, но онази нощ бе последното нещо, за което му се искаше да й напомня сега. Щеше само да налее масло в огъня.
— Ваната е готова, господарю — обади се колебливо една от прислужниците.
— Добре. Свалете тази дрипа, с която е облечена, и…
— Не и пред теб! — прекъсна го остро Катрин.
— Добре, ще си тръгна. Но ще оставиш лекаря да те прегледа, като пристигне.
— Не е необходимо.
— Катя!
— Е, добре, де, ще оставя проклетият лекар да ме прегледа. Но ти не си прави труда да се връщаш тук, Александров. Нямам какво повече да ти кажа.
Дмитрий влезе през свързващата врата в спалнята си, но докато я отваряше, чу уплашения вик на едната прислужница. Той се обърна рязко и видя гърба на Катрин. От гледката му се повдигна. Целият й гръб представляваше лабиринт от сини, кафяви, жълти и дори лилави прави линии, свидетелстващи за изтърпяното изпитание.
Затвори вратата и облегна безсилно глава на нея. Очите му бяха плътно затворени. Не беше чудно, че отказваше да го изслуша. Какво й се бе наложило да изтърпи, и то само поради неговата небрежност! А тя дори не го бе обвинила. Не му се развика, не го засипа със справедливо възмущение. О, Господи, как му се искаше да го бе сторила. Тогава щеше да има надежда да стигне до нея, да я накара да разбере, че би направил всичко да отнеме болката й, че последното нещо, което искаше, бе да я нарани. Божичко, та той искаше единствено да се люби с нея. Сега бе паднал толкова ниско, че не бе достоен дори за омразата и презрението й.
Дмитрий намери леля си в библиотеката. Стоеше на прозореца, гледащ към градината. Стойката й бе напрегната, ръцете — здраво стиснати отпреде й. Очакваше го. Нищо в този дом не оставаше скрито от нея и вероятно тя вече беше научила за разговора на племенника си с англичанката и сега очакваше най-лошото. Гневът на Дмитрий беше обаче безмерен и насочен към самия него. Само една малка частица бе предназначена за леля му.
Приближи се тихо до нея и се загледа през същия прозорец, но не виждаше нищо. Желаната преди умора сега натежа като олово върху плещите му.
— Оставям една жена в дома си, като си мисля, че е в безопасност, само за да разбера, че по време на отсъствието ми е била подложена на адски мъки. Защо, лельо Соня? Нищо, което Катрин би могла да направи, не оправдава подобно отношение към нея.
От мекия му тон Соня си отдъхна и се подмами да помисли, че не е толкова разстроен, колкото й бяха докладвали.
— Ти ми каза, че тя не е важна, Митя — напомни леля му.
Дмитрий въздъхна.
— Да, наистина го казах — в пристъп на гняв; но това не ти даде правото да я тормозиш. Освен това ти казах, че тя не е твоя грижа. Защо си се намесила, за бога?
— Хванах я да излиза от стаята ти и си помислих, че е откраднала нещо.