Прелъстена невинност
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Прелъстена невинност». Краткое содержание книги:
От бурната им първа среща, през морето, до блясъка на дворците тя остава негова пленница. Но дори когато яростта въстава срещу домогванията му, изгарящата нужда я прави негова робиня. Защото тяхната треска неизменно ги отнася към неизбежния край да се предадат пред силата на вечната любов.
Катрин започна да се изправя. Позата лежешком не беше подходяща за разговор и спор, които неминуемо щяха да последват. Само че бе забравила състоянието си. Раменете й не искаха да се отлепят от земята, очите й се напълниха със сълзи и тя изстена високо.
— Виждаш ли какво става, като заспиш на коравата земя вместо в мекото легълце, което си изоставила — упрекна я меко Николай, след което ръката му се пресегна и я изправи на крака. Изпълненият с болка писък го изненада силно и той незабавно я пусна. — Боже мили, какво ти има? Да не си паднала от коня?
— Идиот такъв! — изохка Катрин с внимание, разделено между необходимостта да остане съвършено неподвижна и да го скастри подобаващо. — Не се преструвай, че не знаеш. Всички в Новий домик знаят, а ти си бил там.
— Ако всички знаят, значи са успели да го скрият от мен, за каквото й да говориш.
Очите й го прободоха с гневния си взор. Беше пребледнял, а изражението му издаваше загриженост. Казваше истината.
— Съжалявам — каза тя с въздишка, — че те нарекох идиот. Малко съм чувствителна и раздразнителна в момента — тя се усмихна вътрешно на избора си на думи, — понеже бях жестоко пребита с тояга.
— Митя не би посмял! — Николай бе ужасен, а и откровено казано — оскърбен от това обвинение към брат си.
— Разбира се, че не би посмял, ах, ти… — Едва не го нарече идиот наново, но моментът на безпристрастност бързо отлетя. — Той не знае и скъпо ще ми плати, като разбере. Проклетата ти леля ми стори това.
— Не мога да го повярвам — изръмжа Николай. — Соня? Сладката, добричката Соня?
— Виж сега, изтърпях достатъчно недоверие и съмнения през последните месеци и ми стигат за цял живот. Този път имам рани и синини, които доказват твърденията ми, а твоята сладка, добричка леля ще се плати за всяка една от тях, когато стигна до британското посолство. По една случайност посланикът е добър приятел на баща ми, който пък случайно е графът на Страфорд, и ако отвличането ми от Дмитрий не разбуни духовете, то това последно извращение неминуемо ще го стори! Почти съм решила да поискам леля ви да бъде заточена в Сибир! И можеш да спреш да ме зяпаш, сякаш са ми пораснали внезапно рога — добави тя язвително — Не съм луда.
Николай затвори уста и се изчерви лекичко. Никога досега не беше подлаган на такава унищожителна тирада. Не и от жена. Дмитрий го хокаше от време на време, но… Мили Боже, колко си подхождаха тези двамата! Какъв плам! Дали се държеше по същия начин с брат му? Ако да, можеше да разбере какво намираше за интригуващо Дмитрий в нея, понеже иначе тя въобще не беше негов тип. Самият Николай бе заинтригуван. Усмихна й се момчешки.
— Добре умееш да си служиш с думите, гълъбче. Толкова огън в такова малко същество. — Изпепеляващият й поглед го накара да се разсмее. — Не чак толкова малко, а? Зряла и много добре сложена, чудесно. — Топлите му сини очи я обходиха одобрително от главата до петите. — Колко удобно, че си намерила това местенце, уединено и приятно. Можем да…
— Не, не можем! — прекъсна го тя рязко, прочела мислите му.
Не беше разубеден.
— Разбира се, че можем.
— Не, не можем!
Параша се оказа права по отношение на този господинчо. Ето я нея тук, в най-лошата си форма, облечена в най-грозната рокля, косата й — разрошена и пълна с борови иглички, забрадката, която бе отмъкнала от Параша, за да не изглежда подозрително без нея в селската си дегизировка, се беше смъкнала и омотала около врата й. Не го знаеше, но лицето й бе покрито тънък слой прах, набразден от ивици сълзи и пот. А този мъж, този негодник и предлагаше да се позабавляват тук, насред гората, посред бял ден, при все че бяха абсолютно непознати. Невероятно.
— Сигурна ли си, гълъбче?
— Абсолютно.
— Ще ми кажеш, ако промениш мнението си, нали?
— Непременно.
— Знаеш как да си служиш с езика — ухили й се той.
Катрин почувства силно облекчение, видяла, че той очевидно не беше ни най-малко разстроен от отказа й да легне с него. Колко различен от брат си беше!
— Предполагам, че си влюбена в Митя — продължи той с въздишка. — Винаги едно и също, знаеш ли. Първо виждат него и — той щракна с пръсти, — аз все едно, че не съществувам. Не може да си представиш колко е потискащо да бъдеш в една стая с него на бал или на парти. Жените го изпиват с очи, готови да се хвърлят в краката му. Като погледнат мен, ми се усмихват и ме потупват по рамото. Никой не ме взема на сериозно.
— Може би защото ти не искаш да те вземат на сериозно? — предположи Катрин.
Той отново се ухили широко, очите му заискриха развеселено.
— Колко си проницателна, гълъбице моя. Това скромно признание обикновено извиква съчувствие към мен.