Прелъстена невинност
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Прелъстена невинност». Краткое содержание книги:
От бурната им първа среща, през морето, до блясъка на дворците тя остава негова пленница. Но дори когато яростта въстава срещу домогванията му, изгарящата нужда я прави негова робиня. Защото тяхната треска неизменно ги отнася към неизбежния край да се предадат пред силата на вечната любов.
Обаче, вместо да влоши състоянието на възпаления й гръб, физическият труд я бе облекчил, тъй като непрестанните бавни движения на ръцете служеха като масаж на всеки мускул, смекчаваха напрегнатостта, успокояваха отоците, вместо да ги подсърдват, както бе станало при ездата. И след цял ден търкане вчера, когато бе очаквала да е полумъртва от болка и изтощение, тя се бе усетила просто здравословно уморена, след което се наспа като бебе. Днес всички движения й се удаваха още по-лесно, само слаба болка я пробождаше от време на време тук-там. Почти можеше да забрави за побоя, стига да не докосваше гърба си.
Сълзите, насъбрали се в очите й, най-сетне потекоха. „Дотук с опита да се разсееш, глупачко. Кога за последно си плакала не от болка, а от мъка? Спри! Недей! Нямат основания! През цялото време знаеше, че той пет пари не дава за теб. Спомни си само как замина, без да каже една дума, без да подсигури безопасността ти. Само няколко думи към леля му и това средновековно наказание нямаше да те сполети.“
О, Боже, толкова я болеше, че се задушаваше. Как можеше Дмитрий да я остави тук ей-така, без дори да се поинтересува как се чувства след жестокия побой? Ето колко малко значение имаше за него. От това я болеше най-много.
Бе прекарал нощта тук, бе си легнал да спи знаейки, че леля му я е осъдила на робство в кухнята, и не бе направил нищичко за да промени нещо в положението й. Никакви извинения. Никаква закрила. И щеше пак да замине. Дали беше негова идеята с какво да се занимава тя, докато е тук? Копеле такова.
„А ти се влюби в него, ти, жалка глупачке, въпреки че знаеше колко безумно е това. Е, получи си заслуженото. Винаги си знаела, че любовта е глупаво чувство, и сега получаваш потвърждение за това.“
Нямаше смисъл. Не можеше да чувства нищо друго, освен болката, която вцепеняваше сетивата й, докато най-накрая не остана нищо, освен бездънна празнота.
Глава 31
— Ботушите ми! — изръмжа Дмитрий нетърпеливо. — Няма да се представям в двора. До края на деня ще са покрити с прах.
Семьон се втурна да донесе ботушите, които бяха лъснати само наполовина. Защо точно той бе трябвало да се окаже в подножието на стълбите, когато принцът бе имал нужда от прислужник и го бе повикал да замени Максим? Беше станал на кълбо от нерви, претръпнал в очакване англичанката да се втурне и да разкаже на Дмитрий цялата история, а не полуистините, с които го бе залъгала принцесата. Но пък тя не знаеше, че принцът се е върнал. Защо да напуска кухнята? Все пак не можеше да се разчита на това. Нямаше да съумее да се успокои, докато Дмитрий не заминеше отново, а слава Богу, той тъкмо това се приготвяше да направи.
Дмитрий зърна отражението си в огледалото и се изненада от буреносния си вид. Нищо чудно, че горкият Семьон изглеждаше толкова уплашен. Цяла сутрин ли беше толкова ядосан? Откъде да знае. Откровено казано, още не беше доизтрезнял. Двете бутилки водка не бяха произвели желания ефект, а именно да го накарат да заспи. Само бяха разпокъсали в още по-голяма степен мислите му. И ето, дори и след безсънната нощ, все още не беше изморен. Божичко, какво не би дал за малко сън, за да заличи всичките си проблеми от съзнанието.
— Искате ли парадната си сабя, господарю?
— Сигурно трябва да взема и медалите си за из път — тросна се в отговор Дмитрий, но веднага побърза да се извини.
Бе облякъл една от старите си униформи просто защото беше във войнствено настроение. Яркочервеното яке все още беше в отлично състояние, пристегнатите бели панталони бяха безупречни, високите ботуши лъщяха като нови. Ако царят можеше да прокара вижданията си в цялата страна — и военни и цивилни — щеше да ходи в униформа. В Русия униформите не се пенсионираха заедно притежателите си. В двора рядко можеше да се види мъж облечен в друго.
На вратата се почука.
— Влез! — извика рязко принцът, преди Семьон да успее да доближи вратата.
В стаята влезе Родион, който, изглежда, се притесни, когато видя намръщеното изражение на Дмитрий. Да се застъпи за жената и да изясни ситуацията, бе едно нещо, но да се изправи пред сърдития принц — съвсем друго.
Семьон се досети за целта на посещението му и пребледня като платно. Родион се бе напил през нощта, когато жената бе получила треска след побоя. Той беше този, който я занесе при Параша. Той беше този, който предупреди кухненската прислуга да я остави на мира. Но и той имаше дял в наказанието, също както и Семьон, макар да не бе имал друг избор. Не можеше да го забрави, даже и да искаше.