Прелъстена невинност

— Не бих си и помислил за противното. Но сега, колкото и да ми се иска да опозная по-добре семейството ви, ще трябва да ви помоля да ни оставите насаме за малко.

— Разбира се! — съгласи се веднага Елизабет, но тя беше толкова омаяна от Дмитрий, че беше готова да се съгласи на всичко. — Трябва да свърша нещо… нали ще се видим по-късно?

Когато Елизабет изчезна по стълбите, Дмитрий обви ръка около кръста на Катрин и я вкара в дневната.

— Нали нямаше други планове за тази вечер? — попита Катрин. — Искам да кажа, че се надявам баща ми да не ги е провалил.

— Всичките ми планове се въртят около теб, малката ми. — Дмитрий затвори вратата след тях и Катрин осъзна какво беше намислил. Погледът му потвърди подозренията й.

— Дмитрий! — Тя се опита да изглежда шокирана, но усмивката й я издаде. — Не забравяй, че не се намираш в собствения си дом. Тук слугите направо отварят вратите и нахълтват. — Той реши проблема, като взе най-близкия стол и подпря с него бравата. — Много си лош.

— Да — съгласи се принцът, докато я прегръщаше. — Но това може да се каже и за теб, любов моя.

— Това беше хубаво — измърмори тя срещу устните му — Повтори го.

— Любов моя. Без теб в живота ми няма радост.

„Чу ли това, Катрин? Вярваш ли му сега?“

Вярваше. Приказката се беше сбъднала.