Сътворението

— А каква е истината, Госала? — Сметнах, че няма да е тактично аз да му обяснявам.

— Мога да ти кажа какво не е истина.

Тогава разбрах, че пред мен стои учител от висока класа. Излишно е да споменавам, че нямах представа кой е Госала. Ако имах, може би щях да науча повече от него при тази наша единствена среща.

— Джайнистите вярват, че човек може да стане свят или да се доближи до светостта, ако не убива, не лъже, не търси удоволствия.

Последва обичайният списък какво да не правим. Този списък е еднакъв за всички религии, които имат за цел да пречистят душата или самия човек. Трябва да отбележим, че двете не са едно и също и това се дължи на заложената в божието творение двойственост. Душата идва направо от Премъдрия господ. Плътта е материя. Макар първото да обладава второто, те са различни неща. Първото е вечно. Второто е преходно.

— Но нали ти, Госала, си джайнист? — Карака добре знаеше кой е Госала.

— Джайнист съм. Но се разделих с онзи, който нарича себе си Махавира[1]. Смятат го за Двадесет и четвъртия Прекосяващ реката. Заблуждават се.

[1] Махавира (санскр, — велик герой). Счита се за основател на джайнизма. — Б. пр.

— А ти? — попита Карака с неподправен интерес.

— Не знам. И не се интересувам. Обичах Махавира, Бяхме като братя. Бяхме като едно цяло. Заедно спазвахме всички обети. Служехме на старата мъдрост. После аз започнах да изучавам онези неща, които хората са забравили, и се наложи да се разделим. Защото сега аз знам точно какво е истина и съм длъжен да казвам истината на всеки, който желае да я чуе.

— Но ти току-що заяви, че ще ни кажеш само какво не е истина — побързах да възразя аз, като припомних първоначалния му ход.

— Потвърждението произтича от отрицанието — търпеливо отговори Госала. — Не е истина, че всяко живо същество може да се приближи към светостта или към нирваната, ако води праведен живот и точно спазва всички обети. Истината е, че… — Госала ме гледаше настойчиво и погледът му имаше смразяващо въздействие върху мен. Беше едновременно спокоен и неумолим. — Истината е, че всеки от нас започва съществуването си като атом или жива монада. А всяка жива монада трябва да премине през осемдесет и четири хиляди прераждания, като тръгне от първоначалния жив атом и продължи пътя си през всички елементи — въздух, огън, вода, земя, — а след това през такива сложни цикли като скали, растения и всички живи същества. Щом завърши цикълът от осемдесет и четири хиляди прераждания, живата монада се освобождава, угасва.

Трябва да съм гледал много глупаво, защото Госала внезапно стана на крака и с вид на човек, който иска да зарадва дете, извади от колана си навит на кълбо конец.

— Представи си, че този конец е целият път, който трябва да измине живата монада. Сега виж как полита нагоре.

Госала хвърли кълбото към гредите на тавана. Конецът се размота във въздуха и падна на земята.

— Стигна до края си — продължи Госала. — Така про-тича и нашето съществуване. Ние се променяме от атом във въздух, в огън, в земя, в скала, в трева, в насекомо, във влечуго, в човек, в бог — в нищо. Накрая всички тези маски на превъплъщението, които е трябвало да слагаме и да сваляме, са без значение, защото вече няма какво да се маскира. Това е истината за нашата обусловеност. Но бившият ми брат Махавира твърди, че този процес може да се ускори, ако водиш праведен живот, ако спазваш петте обета. Лъже. Всеки от нас трябва да понесе целия цикъл, от началото до края. Неизбежно е.