Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
Слънчевият флот бе претърпял пълно поражение както на Кронха 3, така и на Хирилка. Ако хидрогите предприемеха атака някъде другаде в Империята — дори срещу самата Миджистра, — как биха могли да се противопоставят илдирийците?
Баща му го извика почти веднага, но той се забави, за да се посъвземе. В порив на сантименталност облече туника със свободно падащи ръкави от терокска какавидена материя — беше му я подарила Нира Кали. Надяваше се да му придаде сила и спокойствие.
След малко застана скован пред какавидения трон. Изпита болка, като забеляза потреса и ужаса върху сивкавото лице на мага-император. Стори му се, че вижда блещукащите кости през кожата на баща си. Толкова ли се бе влошило здравето му през последните няколко седмици? Дългата му плитка беше провиснала, сякаш жизнените сокове изтичаха дори от кичурите коса.
Владетелят бе преживял чрез тизма мъките и страданията на своя народ при опустошаването на Хирилка.
— Не си ранен, сине, нали?
Загрижеността му бе продиктувана по-скоро от политически и династични причини, отколкото от тревога за състоянието на Джора’х.
— Не, татко. Атаката на хидрогите не ме докосна, както и Тор’х. Обаче моят брат Руса’х продължава да е в тежко състояние. Страхувам се за живота му.
Магът-император се намръщи и тежките му вежди провиснаха.
— Лекуват го най-добрите лекари. Губернаторът на Хирилка няма да бъде лишен от добро лечение, но възстановяването му зависи от собствената му вътрешна енергия. Брат ти е водил мекушав и лишен от предизвикателства живот. Може да не му достигне воля да се измъкне от опасността.
Джора’х се изненада от хладния анализ и пълната липса на съчувствие.
— Татко, той е все още в подтизмен сън.
Магът-император го погледна навъсено и обикновено кроткото му лице потрепна.
— Подтизменото състояние е равностойно на криене, Джора’х. Нямам време да чакам, особено сега. Трябва да се замислим за случилото се и да обсъдим последиците. Руса’х може да последва духовните нишки и да се отправи към нивото на Извора на светлината, когато пожелае. Сайрок’х вдигна топчестия си пръст и продължи:
— В известен смисъл тази атака може би бе добре дошла.
Свободно падащата коса на Джора’х обкръжи главата му като ореол от електрически искри. Той се опита да овладее гнева си.
— Стотици хиляди загинаха на Хирилка! Как можеш да твърдиш, че това е добре дошло?
Магът-император прекъсна грубо сина си:
— Искам да кажа, че присъствието ти на такова всеобщо поражение може да се окаже добър урок за теб. На Хирилка ти видя колко непосилно трудно е да си лидер. Скоро ще се срещна с адар Кори’нх, за да обсъдим следващите отчаяни мерки, които трябва предприеме Империята.
Разстроеният Джора’х не отговори нищо. Обеща си, че когато стане маг-император — при това твърде скоро, — ще е по-милостив управник. Ще мисли повече за хората, отколкото за политическата полза.
— Как можем да воюваме с враг, когото не разбираме? Хидрогите се появиха отникъде. Не сме направили нищо, което да предизвика агресивността им.
Сайрок’х го изгледа с хладен поглед.
— Знаем повече, отколкото си мислиш, сине.
В този момент магът-император бе сграбчен от поредния разтърсващ спазъм в главата и безсилно се отпусна назад.
— Иди и обмисли това, което ти казах.
Отпрати Джора’х и после изпрати Брон’н да извика адара, за да продължат обсъждането на стратегическите планове.
Джора’х се оттегли неспокоен и объркан. И вместо да се отдаде на безмълвно съзерцание, отиде да посети брат си Руса’х.
Губернаторът на Хирилка лежеше в удобно легло в топла светла стая. Мъници и медици го бяха наобиколи ли като паразити и проверяваха показанията му, даваха му лекарства и го мажеха с обезболяващи мехлеми. Двама философи-свещеници седяха тържествено, сякаш можеха да помогнат на намиращия се в безсъзнание Руса’х да съедини отново нишките на тизма към тялото си.
Бузестото лице на губернатора на Хирилка сега бе изпито и бледо. Очите му бяха затворени. Косата му лежеше неподвижна, без дори да потрепне, или заради всевъзможните хапчета, или защото бе изпаднал в толкова дълбоко безсъзнание, че не функционираше почти нито една от системите му. Джора’х се втренчи в него.
Главата на Руса’х бе бинтована. Въпреки бледнината по бузите и челото му се забелязваха червеникави петна и драскотини, явни белези за вътрешни увреждания. Вътрешното кървене не спираше, макар високоавторитетният медицински екип да бе извършил истински хирургически чудеса, за да спаси живота му.