Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
— Сигурно тук са ги ремонтирали — каза тя. — Докато все още е имало кой да ги ремонтира, де.
— А там според мен са ги зареждали — посочи Еди към далечната стена, по протежението на която се виждаха множество ниши. В някои от тях имаше Вълци — прави, застинали абсолютно неподвижно. Други бяха празни и там стърчаха контакти и розетки.
Джейк внезапно се захили.
— Какво толкова смешно видя? — попита го Сузана.
— Нищо — отвърна момчето. — Просто… — Мрачният хангар отново бе огласен от звънкия му смях. — Приличат ми на пътници, наредени на опашка пред телефонните автомати в Пен Стейшън, за да се обадят вкъщи или в работата си.
Еди и Сузана се замислиха над думите му, след което също избухнаха в смях. Роланд също си помисли, че наблюдението на Джейк е много точно. След всичко, което бяха преживели заедно, това никак не го учудваше. Даже го радваше. Това, че момчето плачеше за татко Калахан — все пак той му беше приятел, — бе нещо съвсем нормално, ала беше хубаво, че можеше и да се смее както преди. Това беше много добър знак.
ТРИ
Вратата, която търсеха, се намираше вляво от нишите за зареждане. Веднага разпознаха сигула с облака и светкавицата от бележката, която „Р.Ф.“ им беше оставил на гърба на „Оз Дейли Бъз“, но самият портал се различаваше доста от онези, с които се бяха сблъсквали досега; като изключим рисунката на облака с изскачащата от него мълния, създателите му явно не се интересуваха особено от красотата на своето творение. Да, беше боядисана в зелено, но бе изработена от стомана, а не от желязно дърво или по-тежкото призрачно дърво. Стоманената й каса също беше сива и от двете й страни излизаха дебели изолирани кабели с високо напрежение, които изчезваха в една от стените. Зад тази стена се чуваше глухо тракане и стържене, каквото младият мъж беше чувал и преди.
— Роланд — прошепна той, — спомняш ли си Портала на Лъча, на който се натъкнахме в самото начало на пътя си? Още преди Джейк да се присъедини към веселата ни компания?
Стрелеца кимна.
— Там, където застреляхме Малките пазители. Свитата на Шардик. Онези, които още не бяха умрели.
Еди кимна.
Долепих ухо до вратата и се вслушах. „В залата на мъртвите цари безмълвие — помислих си. — В залата на мъртвите цари забрава. Това са покоите на смъртта, където паяците тъкат своите мрежи, а големите машини престават да работят една след друга.“
Всъщност беше изрекъл тези думи на глас, ала Роланд не беше изненадан, че не помнеше; Еди се намираше в транс или нещо като хипноза.
— Тогава се намирахме отвън продължи мъжът на Сузана. — Сега сме вътре. — Той посочи вратата към Тъндърклап, след което проследи с показалец извивките на дебелите кабели. — Техниката, която захранва с енергия тази машинария, май не е в много добро състояние, съдейки по звука. Ако ще използваме тази врата, трябва да го направим веднага Всеки момент тя може да се изключи завинаги, и какво ще правим тогава?
— Ще трябва да се обадим на някоя туристическа агенция — каза замечтано Сузана.
— Много смешно. Ще бъдем залостени… как беше, Роланд? Залостени в гореща фурна — рече техният дин. — „Това са покоите на разрушението.“ Каза и тези думи, ако си спомняш.
— Казал съм го? На глас?
— Да — Стрелеца ги поведе към вратата. Протегна ръка, докосна дръжката и отдръпна дланта си.
— Гореща ли е? — попита Джейк.
Роланд поклати глава.
— Да не те удари ток? — смръщи вежди Сузана.
Техният дин отново поклати глава.
— Тогава да минаваме — рече Еди. — Хайде!
Те се скупчиха зад гърба на Роланд. Еди беше вдигнал Сузана на гръб, а Джейк държеше Ко в ръце. Четириногият им спътник дишаше учестено, оголил зъби в обичайната си весела усмивка, а обрамчените му в златисто зеници блестяха като полиран оникс.
— Какво ще правим, ако… „ако не се отвори“, възнамеряваше да каже Джейк, ала преди да успее да довърши, Роланд завъртя дръжката с дясната си ръка (държеше револвера си в лявата) и отвори вратата. В този момент стърженето се усили, сякаш техниката закрещя от отчаяние. Джейк имаше чувството, че до него достига мирис на изгоряло — прегряла изолация може би. Тъкмо си казваше да спре да си въобразява разни неща, когато вентилаторите над главата му внезапно се включиха. Шумът, който вдигнаха, съперничеше на рева на излитащи изтребители от Втората световна война и всички подскочиха. Сузана даже прикри главата си с ръце, сякаш за да се защити от падащи предмети.