Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
— Няма значение — отвърна беловласият мъж. — Ще дойдете ли с нас? Ти и твоя ка-тет?
— Разбира се — каза Роланд.
Зад него Еди се наведе и повърна отново.
— Да му еба майката! — извика с приглушен глас. — И аз си мислех, че да се возиш в „Грейхаунд“ било зле! На фона на това тука пътуването с рейс е като… като…
— Като апартамент първа класа на кораба „Куин Мери“ допълни немощно Сузана.
— Нямаме никакво време! — изстреля нервно най-младият от тримата. — Ако Порът е тръгнал насам с тахийнската си сбирщина, ще бъде тук до пет минути! Този вонливец е бърз като дива котка!
— Да — съгласи се възрастният. — Наистина трябва да тръгваме, господин Дисчейн.
— Водете ни — рече Роланд. — Ние ще ви следваме.
ДВЕ
Мястото, където се бяха озовали, приличаше не толкова на гара, колкото на някакво огромно, покрито депо. Сребристите линии, които Джейк беше видял, всъщност представляваха пресичащи се релси, навярно над седемдесет на брой. На няколко от тях продължаваха да се движат машини, изпълнявайки задачи, поръчани им преди векове. Една буташе платформа, натоварена с ръждясали арматурни табла, а друга не спираше да бучи с автоматичния си глас: „Моля Камка-А да отиде на девети коловоз. Камка-А на девети коловоз, ако обичате.“
Клатушкането на гърба на Еди доведе до това, че стомахът на Сузана отново се разбунтува, ала тя стисна зъби, опитвайки се да удържи напъна, защото предупреждението на белокосия мъж не я бе оставило безразлична. Тъмнокожата жена много добре знаеше какво представляваха тахийните — чудовищни създания с тела на човешки същества и глави на животни или птици. Напомняха й за създанията, нарисувани от Йеронимус Бош в „Градината на земните наслади“.
— Може би ще се издрайфам отново, захарно петленце — прошепна в ухото на мъжа си. — Да не си посмял да забавиш темпото, ако стане така.
Еди изсумтя в отговор, което според Сузана означаваше, че се е съгласил с молбата й. Виждаше капчиците пот, които се стичаха по бледата кожа на лицето му, и изведнъж й дожаля за него. И на него му беше лошо. Вече знаеше какво е да минеш през устройство за телепортация, което е спряло да функционира както трябва. Тъмнокожата жена се запита дали би могла да мине през друго подобно съоръжение, ако обстоятелствата го изискваха.
Джейк погледна нагоре и видя, че покривът е направен от милиони панели с различна форма и размери; беше като да гледаш мозайка, боядисана в униформено тъмносиво. После някаква птичка прелетя през един от тях и момчето осъзна, че това не бяха панели, а стъклени плоскости, някои от които се бяха счупили. Тъмносивият цвят очевидно принадлежеше на външния свят в Тъндърклап. „Сякаш има слънчево затъмнение, което продължава вечно“ — помисли си Джейк и потръпна. Зад него Ко изджавка няколко пъти и продължи да тича напред, тръскайки глава.
ТРИ
Минаха покрай купища негодни машинарии нещо като генератори може би — след което се озоваха в лабиринт от изпотрошени вагони, доста по различни от онези, които теглеше Блейн Моно например. Някои о г тях напомниха на Сузана за вагоните, които бе виждала на Гранд Сентрал Стейшън в Ню Йорк в нейното собствено кога през 1964. Впечатлението й се затвърди и от надписа „ВАГОН-РЕСТОРАНТ“ на един от тях. Голяма част обаче изглеждаха доста по-стари; направени от тъмна ламарина или стомана, вместо от лъскав хром, те сякаш бяха излезли от някой уестърн или телевизионно шоу като „Мавърик“. До един от тях бе застинал робот, от чийто враг стърчаха куп жици. Гой държеше главата си — на която имаше фуражка с емблема „КОНДУКТОР НА ПЪРВА КЛАСА“ — под мишницата.
В началото Сузана се опитвайте да следи маршрута им из лабиринта, ала той беше толкова хаотичен, че не след дълго се отказа. Когато най-сетне се измъкнаха от него, тя забеляза на петдесетина метра от тях дървена барака с надпис „ТОВАРИ / ИЗГУБЕН БАГАЖ“. Пространството, което ги делеше, бе запълнено с изоставени колички за багаж, купища контейнери и двама мъртви Вълци. „Не — помисли си Сузана. Грима.“ Третият се бе облегнал на потъналата в полумрак странична стена на бараката, вдясно от табелата „ТОВАРИ / ИЗГУБЕН БАГАЖ“.
— Не изоставайте! — извика им старият мъж с гъстата бяла коса. — Съвсем малко остана, ала трябва да побързаме, защото, ако тахийнът от Къщата на разбитите сърца ни спина, ще ви убие.