Ледено ухапване
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ледено ухапване». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви. Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Любовният живот на Роуз е пълен хаос. Най-добрият й приятел Мейсън е безнадеждно влюбен в нея, а нейният страхотно изглеждащ наставник Дмитрий сякаш е хвърлил око на друга.
Голяма и изненадваща атака на стригоите над една от кралските фамилии всява смут в Академията. А за капак на всичко, най-неочаквано се появява майката на Роуз след дългогодишно отсъствие от живота й…
— Озера — уточни Кристиан, като се опита да прозвучи твърдо.
Исая наклони глава.
— Наистина ли? Не може да си… — Наведе се по-близо над Кристиан. — Но възрастта съвпада… и тази коса… — Ухили се. — Нима си синът на Лука и Мойра?
Кристиан не отговори нищо, но изражението на лицето му потвърждаваше предположението на Исая.
— Познавах родителите ти. Бяха велики. Несравними. Смъртта им беше голяма загуба… но, е… ще дръзна да заявя, че сами си бяха виновни. Казах им, че не бива да се връщат за теб. Щеше да бъде чисто прахосничество да те пробудят толкова малък. Те заявиха, че искат само да си с тях и щели да те пробудят по-късно, когато пораснеш. Предупредих ги, че това може да свърши зле, но… — Той сви рамене. „Пробуждане“ на езика на стригоите означаваше да се превърнеш от морой в стригой. Звучеше едва ли не като религиозно посвещение. — Те не се вслушаха в съвета ми и свършиха зле, макар и по различен начин.
В очите на Кристиан закипя омраза, дълбока и мрачна. Исая отново се усмихна.
— Трогателно е, че след цялото това време все пак успя да намериш пътя към мен. Може би в крайна сметка аз ще осъществя мечтите им.
— Исая — отново се обади Елена. Всяка дума, която изричаше, приличаше на хленч. — Обади се на останалите…
— Престани да ми заповядваш! — Исая я сграбчи за рамото и я запрати настрани. Тя прелетя през стаята и едва не проби стената. В последния миг успя да протегне ръка и да предотврати удара. Стригоите имат по-добри рефлекси от дампирите и даже от мороите, но тя не успя да реагира веднага, тъй като той я изненада. Макар че всъщност не я блъсна с всичката си сила. Ударът му беше съвсем лек, но силата му беше като да те блъсне кола.
Това още повече затвърди убеждението ми, че той е друга категория. Силата му многократно превъзхождаше нейната. За него тя бе като муха, която можеше да прогони само с едно махване на ръката. Знаех, че силата на стригоите нараства с възрастта им, но зависи и от това, колко моройска кръв са погълнали и в по-малка степен дампирска. Този стригои не беше само стар, осъзнах аз. Беше древен. През годините е изпил много кръв. По лицето на Елена се изписа ужас. Напълно разбирах страха й. Стригоите през цялото време се бореха помежду си. Ако поискаше, като нищо можеше да й откъсне главата.
Тя потрепери и отклони поглед.
— Аз… аз съжалявам, Исая.
Исая приглади ризата си… не че беше смачкана. Гласът му отново стана хладно любезен, както преди малко.
— Ти наистина имаш право на мнение, Елена, и с удоволствие ще го чуя, ако го изразиш по цивилизован начин. Какво мислиш, че трябва да направим с тези малки зверчета?
— Ти трябва да… мисля, че ние просто трябва да ги пробваме. Особено мороите. — Пролича си, че едва се сдържаше да не заскимти пак и с това да го раздразни. — Освен ако… освен ако не си решил да устроиш още една вечеря, така ли е? Ще бъде пълна загуба. Тогава ще трябва да си ги поделим. А ти много добре знаеш, че другите няма да са ти благодарни. Никога не са ти били благодарни.
— Няма да устройвам вечеря с тях — заяви той надменно. Вечеря, как ли пък не. — Но все още няма да ги убивам. Ти си млада и неопитна, Елена, затова мислиш само за незабавно задоволяване. Но като остарееш колкото мен, вече няма да си толкова… нетърпелива.
Тя издебна момента, когато той се обърна с гръб към нея, и завъртя очи пренебрежително.
Сега Исая насочи погледа си към мен, Мейсън и Еди.
— Опасявам се, че вие тримата трябва да умрете. Това е неизбежно. Би трябвало да кажа, че съжалявам, но всъщност съвсем не съжалявам. Така е устроен светът. Обаче имате шанс да изберете как да умрете, като това ще зависи от поведението ви. — Погледът му се задържа върху мен. Наистина не можех да си обясня защо всички тук гледаха на мен като на най-непокорната от всичките пленници. Е, може би наистина бях. — Някои от вас ще умрат по-болезнено от останалите.
Не беше нужно да поглеждам към Мейсън и Еди, за да се убедя, че страхът им е не по-малък от моя. Бях сигурна в това, още повече че чух хленченето на Еди.
Исая се завъртя рязко на токовете си, като военен, за да се изправи пред Мия и Кристиан.
— За ваше щастие вие двамата ще имате право да избирате. Само един от вас ще загине. Другият ще живее в славно безсмъртие. Дори ще проявя небивала благосклонност, като го взема под личната си закрила, докато порасне. Толкова съм щедър и благороден.
Не успях да се сдържа и прихнах тъй силно от смях, че се задавих.