Пастир на Дявола
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пастир на Дявола». Краткое содержание книги:
Бени погледна чеха, изненадан от загрижеността му за сирачетата.
— Не смятам, че докторът ни предлага това, полковник.
— Имах предвид отвличане на вниманието — потвърди Макс. — Някои от нас ще трябва да ги подкарат. Сами. Шофьорите вероятно ще бъдат настигнати и убити, но това ще ни спечели време за тайно измъкване с цялата останала група и децата.
Крумлов погледна Макс, после прилепи длани като монах.
— Извинявай.
— Няма нищо — отвърна Макс.
— Израелците не оставят слабите на вълците, Ян — добави Бени. — Особено пък ако са деца. — Той въздъхна, подпря се с длани на коленете си и се изправи. Огледа събралите се мъже. Планът не беше нищо особено при толкова малко хора, които да защитават тази голяма площ, и всички го разбираха. — Значи решихме. Всички към позициите си.
— Когато дойдат, те ще нападнат като мексиканците при Аламо — предупреди Крумлов.
Бени изчисти ръцете си от прахта и ги вдигна нагоре.
— Тогава ще се молим историята да не се повтаря. А сега тръгвайте, моля. Може да не нападнат дни наред, но може да ни нападнат и след час.
— Напред! — Манчестър вдигна автомата си и се отдалечи към портала с маршова стъпка като кралски гвардеец. Дюбе поклати глава, сякаш се намира в компания на аматьори, и тръгна към мястото, където беше скрил кутиите си със скъпоценни тежки патрони. Крумлов постави ръце на кръста и бавно се обърна, за да огледа нещастното си владение.
— Е — въздъхна той. — Предполагам, че би трябвало да поговоря със сестрата. Задачата й е най-трудна. — Той се извърна към Макс. — Ще дойдеш ли с мен, докторе?
— Разбира се — кимна Макс. — Само да взема лекарствата. — Когато Крумлов се отдалечи, израелският лекар вдигна вежда към Екщайн, който облиза устни и кимна намръщено, сякаш е накаран от жена си Симона да свърши някоя неприятна домакинска задача.
— Какво значи това? — попита Бени, когато двамата с Екщайн останаха сами.
— Кое? — Екщайн гледаше към портала от бодлива тел, където Манчестър и Бернд извършваха стандартната подготовка на войници, подготвящи се за отбрана. Едрият германец трупаше камъни на малки купчини за стрелкови позиции, докато Манчестър зареждаше резервните пълнители и проверяваше ръчните гранати.
— Онова повдигане на веждата, каквото обикновено получаваш от стюардесите, когато пътуваме.
Екщайн не се засмя. Беше обърнат с гръб към Бени и заговори тихо на иврит.
— Знаеш ли кой е Макс?
— Хирург за специални операции, бивш член на Маткал. Виждал съм го в Тел Ноф.
— Пристигна със заповед от Бен-Цион.
Бени усети как рамената му рефлективно се стегнаха от тона на Ейтан и споменаването на заповед от генерала.
— Която е?
Екщайн се обърна към него.
— Трябва да прочетем кадиш за Ян. Тук, в Африка.
Кадиш е еврейската молитва за мъртви, но колкото и поетично да го кажеш, това все пак означава заповед за убийство. След толкова много години служба Бени отдавна беше престанал да се изненадва от подобни обрати на събитията, връзките или морала. Въпреки това от стойката на Екщайн разбираше конфликта в душата му. Виждаше, че майорът изобщо не е убеден във валидността на тази заповед.
— Трябва да е било взето решение на ниво правителство — каза Бени. Той затършува из джобовете си за цигара, намери една смачкана в кутията „Ротманс“ и запали. — Сигурно са имали наистина сериозна причина. Не съм сигурен, че можем да изпълним операцията без него.
— Много добре го приемаш — иронично каза Екщайн, но Бени беше свикнал и с личните угризения на майора, когато става дума за „мокра поръчка“. Току-що бе убил двама души и те не са му първите, но всъщност Бени винаги се успокояваше, когато ставаше свидетел на терзанията на по-младия си партньор, защото те показваха, че той не е загубил душата си.
— Кажи ми фактите, Ейтан. После, ако е необходимо, аз ще облекча съвестта ти.
Екщайн въздъхна, намери си цигара и му предаде фактите за вероятно логичното решение за съдбата на Крумлов, както и подробностите от неуспешния си протест пред Бен-Цион. Когато свърши, очакваше Бени да се съгласи, че решението е рефлективно и необмислено, но Баум не го направи. Не беше негова работа да подтиква Екщайн към неподчинение. Биографията на самия Бени беше пълна с достатъчно морални грехове.
— На мен ми звучи смислено.
— О, така ли? Ами ако той наистина притежава стоката? Представи си, че на онази снимка е втората къртица? Кой ще я хване вместо нас?
— Предполагам, че ще оставим тази работа на Шабак — сви рамене Бени. — Или пък може да измъкнем името от него, преди да…