Пастир на Дявола
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пастир на Дявола». Краткое содержание книги:
— Да, Ян, прав си — каза Бени. — Обсъждахме деликатна ситуация.
Ейтан се скова, но не каза нищо. Не знаеше как ще постъпи Бени, но разбираше, че трябва да внимава и да наблюдава.
— Положението наистина е деликатно — съгласи се Крумлов. — Смъртоносно, би била по-правилната дума.
— Да — прошепна Екщайн. — Смъртоносно.
Чехът го погледна и гъстите му вежди се смръщиха. Русата му коса беше посипана с африкански прах и струйките пот бяха очертали странни пътечки по почернелите му бузи. Като следи от сълзи.
— Ще ти го кажа направо, Ян — заговори отново Бени. Той погледна за миг Екщайн в очите. Екщайн му се довери както винаги и кимна в съгласие. — Първо ми позволи да ти представя майор Ейтан Екщайн. Това не е псевдоним. — Жестът имаше за цел да спечели доверие, но не постигна голям ефект, тъй като Крумлов само погледна Екщайн и зачака продължението. Бени продължи: — Второ, Йерусалим не е купил продукта ти.
Всички разузнавателни служби ползват един и същ речник. Бени искаше да каже, че командването му не вярва на историята на Крумлов за къртицата. Чехът кимна, въздъхна и се огледа, за да намери място да седне. Отстъпи назад и седна върху един голям камък. Краката му увиснаха като на дете, той извади цигари от джоба си и запали.
— Не съм изненадан — каза Ян, докато палеше, и погледна двамата израелци над пламъка на кибрита. — Те, така да се каже, разполагат само с половината от цялостната картина. Но когато пристигна там, ще мога да им покажа…
— Ти няма да стигнеш там — прекъсна го рязко Бени. Екщайн погледна полковника. Сега вече не разбираше. Не знаеше какво цели Баум. Крумлов дръпна цигарата от устата си.
— Какво искаш да кажеш?
— Няма да отидеш в Израел, полковник Крумлов — каза Бени с най-жестокия си тон. — Имаме заповед.
Лицето на чеха се изкриви. Мускулите около устните му се свиха, той притисна длани към коленете си и се изправи.
— Това е глупаво. — Опитваше да контролира треперенето на гласа си. — Тогава те никога няма да узнаят онова, което знам аз.
— Ще го узнаят — възрази Бени. — По един или друг начин. Но ти няма да излезеш оттук с нас. Ти няма да стъпиш на израелска земя.
— Проклет да си! — Крумлов едва не опари Бени с цигарата си в лицето. — Какво, по дяволите, се е случило?! Искаш да ме убедиш, че сте преживели всичко това дотук заради нищо? Очакваш от мен да преживея всичко това, знаейки, че бих могъл да оставя Ники в онова адско място на Балканите, но поне жива? Не искаш жизненоважната информация, която може да спаси страната ти? Та ние се бяхме договорили!
— Договореностите с Йерусалим се променят като посоката на пустинния вятър хамсин — отговори Бени. — Мисля, че си го чел по вестниците.
Крумлов стоеше на мястото си и се тресеше, но после постави ръце на хълбоците си и се изпъна като мраморна статуя.
— Не можете да ме спрете. Ще отида и без вас.
Бени вдигна едната си вежда и се обърна към Екщайн.
— Кажи му.
Екщайн се поколеба за част от секундата, но се включи в играта на Бени, макар тя още да не беше успяла.
— Заповядаха ни да те елиминираме.
Крумлов зяпна, а после протегна врат напред, сякаш не беше чул добре.
— Какво? — прошепна той.
— Да — каза Бени. — Но също така можем да предложим и сделка.
„Това става интересно“ — помисли Екщайн. Сякаш пишеше сапунена опера с далечен партньор чрез модем, без да знае накъде ще завърти действието другия.
— Каква сделка? Защо, по дяволите, ще искат да ме убият, за бога?
— Знаеш, че не мога да ти кажа — отвърна Бени. — Но то не е задължително да се случва. Ти само ще ни кажеш кой на твоята снимка е Синята брада и ще ни помогнеш да измъкнем децата оттук. В замяна ние ще станем страшно несръчни, докато ти се измъкнеш от Африка.
Екщайн и Крумлов изгледаха Баум така, сякаш едрият полковник току-що е създал от нищото бял кон със звезда на челото. „Блестящо — помисли си Екщайн. — И толкова просто. Защо, по дяволите, не се сетих сам?“ Йерусалим ще получи информацията, от която има нужда, а после Шабак ще може да направи необходимото. Крумлов ще си остане жив и ако е умен и вземе със себе си Доминик, може да преживее живота си по-нататък добре. Какво като няма да се пече по плажовете на Нетания?
Но Екщайн се стресна, когато Крумлов се плесна по челото и се изсмя. Бени и Ейтан гледаха чеха, който се гърчеше от смях, отметнал глава към звездното небе. После той дръпна от цигарата си и издуха дима нагоре.
— О, глупаци такива! — Изговаряше думите трудно, защото продължаваше да се дави от смях. — Проклети, неведоми глупаци!
Той бръкна в джоба на панталона си и пръстите на Екщайн веднага се насочиха към пистолета, но чехът хвърли нещо на земята в краката на Бени.